Затруднената икономика на Русия - с нейния забавящ се растеж и нарастващ бюджетен дефицит - може да бъде един от факторите, които ще повлияят на мисленето на руския президент Владимир Путин по отношение на преговорите с Украйна.

По всичко личи, че той не е толкова заинтересован от постигането на мир, като се има предвид отказът на Москва да обсъди примирие с Киев до този момент и продължаващите бомбардировки на Украйна. Това по никакъв начин не изглежда като предложена или приета маслинова клонка, пише в свой анализ CNBC.

Освен това, хладната реакция на Кремъл към ангажимента на американския президент Доналд Тръмп да организира двустранна среща между Путин и украинския президент Володимир Зеленски говори много. Русия едва коментира предложението за преговори, какво остава за съгласие за тях.

Министерството на финансите на Русия заяви по-рано през август, че бюджетният дефицит на страната е достигнал 4,88 трилиона рубли (61,1 милиарда долара) между януари и юли тази година. Това се равнява на 2,2% от БВП. През същия период правителствените разходи „са се увеличили с 20,8% до 25,19 трилиона рубли (317,8 милиарда долара)“, съобщава държавната информационна агенция ТАСС, цитирайки ведомството.

Безпрецедентните нива на правителствените разходи за отбрана до този момент са били подкрепени от продължаващите продажби на петрол и газ на руски съюзници като Китай и Индия, както и от увеличението на данъците. Но приходите от износ на петрол намаляват на фона на санкциите и по-ниското глобално търсене, което означава, че Кремъл може да бъде принуден да обмисли други съкращения на разходите или увеличения на данъците.

Междувременно перспективите за растеж на Русия също не са толкова розови. През 2024 г. Русия отбеляза растеж от 4,3%, но според Централната банка на Русия (ЦБР) през тази година се очаква той да бъде много по-скромен – от 1% до 2%. Това е риск за Кремъл, който обмисля дали да се стреми към мир или да продължи войната срещу Украйна, докато има предимство на бойното поле.

Руската икономика расте с най-бавния си темп от 2 години

„За Кремъл кратък период на нисък растеж е поносим, макар че в комбинация с по-ниските цени на петрола той би довел до намаляване на фискалните приходи. Основният риск е, че забавянето на икономиката няма да доведе до продължителна рецесия“, казва пред CNBC Александър Коляндар, старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). „Досега правителството поддържа разходите за отбрана и социална политика, но може да се наложи да направи съкращения в други области, което би го поставило на опасен път“.

По думите му намалените разходи или мерките за строги икономии биха могли да забавят още повече икономическия растеж и увеличаването на заплатите в момент, когато санкциите, ниските цени на петрола и предизвикателствата пред правата на собственост възпират частните капиталови инвестиции.

„От друга страна, ако правителството не намали фискалната подкрепа, съществува риск от връщане на високата инфлация“, добавя Коляндър.

Инфлационният натиск, предизвикан до голяма степен от скока в разходите за отбрана, санкциите и недостига на работна ръка, водят до дисбаланс в предлагането и търсенето в други индустриални сектори. Факт е и галопиращото покачване на цените на хранителните продукти. Тези акценти също са в съзнанието на Кремъл на фона на опасенията, че икономиката прегрява.

Централната банка на Русия от няколко години се опитва да овладее упорито високата инфлация в страната, която достигна 17,8% веднага след като руските войски нахлуха в Украйна през февруари 2022 г. На пръв поглед усилията ѝ са успешни, като темпът на нарастване на цените се е забавил до 8,8% през юли.

Това мотивира ЦБР да намали основния си лихвен процент с 200 базисни пункта до 18% миналия месец, след намаление с 100 пункта през предходния месец. Тя също така понижи прогнозата си за инфлацията за 2025 г., като предвиди, че прагът от 4% ще бъде достигнат през 2026 г.

„Настоящите инфлационни натиски, включително и основните, намаляват по-бързо от предварителните прогнози“, казват от централната банка след заседанието си на 25 юли, добавяйки, че „растежът на вътрешното търсене се забавя. Икономиката продължава да се връща към балансиран растеж“.

Жената, която поддържа руската икономика жива. И осигури на Путин пети мандат

Риск от рецесия

Путин е напълно наясно с икономическите предизвикателства, пред които е изправена Русия, като през юни предупреди, че не трябва да се допуска икономиката да изпадне в рецесия, припомня CNBC.

„Балансираният растеж е умерена инфлация, ниска безработица и продължаваща положителна икономическа динамика. В същото време някои специалисти и експерти посочват рисковете от стагнация и дори рецесия. Това не трябва да се допуска при никакви обстоятелства“, предупреждава Путин в изказване пред Международния икономически форум в Санкт Петербург, цитиран от Reuters.

Последните данни за растежа определено сочат, че се наблюдава забавяне, като този за второто тримесечие е 1,1% на годишна база, което е по-ниско от 1,4% за първото.

„Икономиката явно се бори с дисбалансите, които са се натрупали в резултат на военните действия. Очакваме растежът да се забави още повече през следващите тримесечия“, казва Лиам Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics. „Общата картина е, че руската икономика се задъхва под тежестта на високите лихвени проценти и продължаващите военни действия. Предстои продължителен период на слаб растеж“.

По думите му резултатите от проучванията на бизнес настроенията и инвестиционните намерения са се влошили до многогодишни минимуми. Пазарът на труда се охлажда, а по-слабото търсене ще допринесе за облекчаване на инфлационния натиск. Capital Economics прогнозира растеж на руския БВП от 0,8% през 2025 г., „като рискът от рецесия през тази година остава много висок“.