„Социализмът в банковата сфера" засега ще почака. Във Великобритания и САЩ, където ситуацията във финансовия сектор е доста напрегната, поради което зачестиха обсъжданията за възможна национализация на най-големите банки в защита от крах на цялата система, се борят с всички сили за недопускането на попадането на банките под държавен контрол, пише Interfax.

Застраховане по английски

Във Великобритания разработиха вариант, който може да даде отсрочка на евентуална национализация. Както пише The Wall Street Journal финансовото министерство на Обединеното кралство и банкери разработват детайлите на план за застраховане на кредитните организации. Те ще бъдат застраховани от нови загуби от неликвидни активи. По този начин авторите на идеята смятат, че ще може да се избегне пълномащабна национализация на двете най-големи банки в страната - Royal Bank of Scotland и Lloyds.

Засега в Англия не се предвижда „лоша банка", каквато идея витае в пространството над финансовите системи на развитите държави. Държавата няма да вкарва средства в придобиването на „токсични" активи на банките, но ще получи отсрочка за бюджетни разходи по спасяването на кредитни организации.

Предполага се, че разходите по застраховането ще възлизат на 500 млрд. лири (729 млрд. щ.д.), като голяма част от тях ще са на Royal Bank of Scotland. Предполага се също така, че обявяването на новата програма ще стане днес, когато Royal Bank of Scotland публикува отчета си.

RBS отчете 24.1 млрд. паунда (34.3 млрд. долара) загуба за 2008 г., която е най-големият отрицателен резултат в британската корпоративна история досега. Банката също така обяви, че планира да постави 325 млрд. паунда активи в застрахователната схема на държавата.

Съгласно схемата, която е разработена така че да предостави нови спасителни средства на банките, RBS ще отговаря за първите 19.5 млрд. паунда загуби, свързани със застрахованите активи, или 6% от общата стойност на активите. Правителството ще поеме 90% от загубите след това, а RBS ще понесе останалите 10%.

Британското правителство също така ще закупи привилегировани акции на стойност 13 млрд. паунда.

Великобритания, в опитите да спаси най-големите банки на Острова, вече придоби 43% от акциите на Lloyds, дялове в HBOS и RBS.

Миноритарно участие по американски

Подобна е ситуацията и в САЩ. Слуховете за това, че 40% от най-голямата банка в САЩ по активи Citigroup могат да се окажат собственост на държавата, разбуни обществените духове. По информация на медиите историческото събитие трябва да се обяви още днес. Подобна стъпка ще се приеме еднозначно - Citi ще е първата сред многото и финансовият сектор ще загуби независимостта си.

Въпреки спекулациите председателят на ФЕД Бен Бернанке опроверга увереността на експертите. Той заяви, че независимо от възможността за придобиване на „значителен" дял от капитала на Citigroup, те не планират пълномащабна национализация на банки. Държавата иска да бъде миноритарен акционер и нищо повече.

Той каза, че на това му се казва национализация, от която държавата няма нужда. Национализация е тогава, когато правителството поема контрола над компанията, почти занулява дела на акционерите и започва да управлява банката. „Не планираме нищо подобно", каза Бернанке вчера в комитета за финансови услуги към Палатата на представителите на Конгреса на САЩ.

Председателят на ФЕД отбеляза, че във всеки случай държавата ще има достатъчно лостове за влияние върху ръководството, съвета на директорите, политиката на банката, където притежава миноритарен пакет.

Но едва ли думите на щатския банкер №1 могат да убедят скептиците. Властите ще подложат на стрес тестове 19 от най-големите банки, за да определят до колко е достатъчен наличния капитал в случай на дългосрочно влошаване на ситуацията на финансовите пазари. Както вече бе обявено в края на проверката, която трябва да приключи в края на март, ще се постави 6-месечен период за привличане на капитал от съответна банка, в случай, че мерката е необходима.

В опитите си да успокоят духовете финансистите включиха и тежката артилерия. Прессекретарят на Белия дом Робърт Гибс заяви по-рано, че „администрацията продължава да вярва, че частната банкова система е верният път към бъдещето". Дори самите банки отричат необходимостта от национализация. Но всички тези изявления не снемат напрежението от пазара.

„Банковият комунизъм" заплашва не една развита държава. И ако за Русия например подобно събитие едва ли ще бъде характеризирано като революционно (за най-устойчиви банки там се смятат тези с държавно участие), то не така стои въпросът за САЩ, Великобритания и други развити държави.

Системата на свободните валутно-кредитни отношения, съществуващи в тези държави от повече от век, ще бъде заместена от държавни регулации, които значат едно - загуба на независимост, а демокрацията в банковото дело ще остане в историята.