Наскоро в Profit.bg се появи публикация на тема връзката между дължината на женските поли и тренда на фондовите пазари. Тъй като този пример не е случайно съвпадение, а научно изследван факт, ще бъде полезно да обясним къде се крие тази връзка.

Съществуват различни методи за оценяване на текущото състояние на икономиката, което позволява на анализаторите да достигнат до определени заключения, а в последствие и до прогнози за бъдещето. Конвенционалните икономисти се осланят на фундаментален анализ и обикновено наблюдават различни икономически индикатори като Брутен вътрешен продукт, Данни за заетостта в неселскостопанския сектор, Потребителско доверие, Продажби на дребно и др.

Техническите анализатори са вперили поглед в графиката на фондовите индекси и там търсят индикации за определяне в каква фаза е трендът, а от там и икономиката. Те също използват богат инструментариум от индикатори. Ако обаче и на двете групи предложим да добавят към своя анализ наблюдения относно дължината на женските поли, най вероятно ще предизвикаме усмивки, a може би и одухотворени коментари.

Доколко може да се разчита на такива наблюдения и дали те нямат по-скоро развлекателен характер? Отговорът идва от новата наука - социономика. Нейният основен постулат гласи, че първопричината за покачванията или спадовете на фондовите индекси и съответно експанзиите или рецесиите в икономиката, се крие в обществените настроения. Оптимизмът на тълпата позволява на цените на акциите да растат и да се подобрява икономическата конюнктура. За съжаление (или пък не), както всички процеси в природата, така и този има цикличен характер.

Ескалирането на положителните настроения сред инвеститорите, достигането на екстремални стойности или еуфорични състояния, са сигналите, които предвещават смяна на посоката. Историята показва, че сривовете на фондовите индекси и свиването на икономиката винаги са се случвали точно в такива моменти. В последствие, нагласите на обществото се променят и недоверието и песимизмът стават основните емоционални състояния.

По сходен начин те достигат екстремални стойности, когато се превръщат в страх и отчаяние. Отчитането на такива моменти предупреждава за близък край на мечия пазар. Така цикълът се затваря и следва неговото повтаряне. Този процес има фрактална структура, което означава че всеки цикъл е изграден от подобни по характер, по-краткотрайни такива и самият той е част от структурата на друг, по-дългосрочен. Това е природен закон и всеки опит за неговото манипулиране е обречен на провал. С провал ще завършат и сегашните опити на правителствата и централните банки на водещите световни икономики да избегнат започналата „негативна" част от цикъла наречен „финансова криза".

Най-доброто, структурирано и детайлно описание на абстрактните определения песимизъм и оптимизъм сред обществото, както и техните екстремални стойности идва от Вълновия принцип на Елиът. Като изследваме чрез него графиките на водещите фондови индекси, можем да определим с голяма степен на вероятност в каква фаза се намират описаните по-горе цикли. Така ще съумеем да оценим какви са най-удачните действия в разглеждания период от време.

Примерът с прогнозата за времето е особено подходящ за представяне на сходните задължения на вълновите анализатори и синоптиците. Ако последните предвиждат студено време, обикновено се обличаме дебело, а не очакваме да се променят природните процеси и да бъде постоянно топло.

Друг използван в социономиката инструмент е поведението на обществото във всички социални области по време на различни етапи в развитието на фондовия пазар. Направените изследванията позволяват да се обобщят характерни действия и поведения, обвързани с абстрактните понятия песимизъм и оптимизъм. Нека се опитам да поясня с един пример.

Ако не знаем нищо за даден човек, как можем да определим в какво емоционално състояние се намира той? Радостен, одухотворен и щастлив или гневен и ядосан? Или пък изпитва страх? По неговата физика и поведение до голяма степен ще успеем да си направим изводи, без в действителност изобщо да знаем какво става в главата му. Само, че нашите заключения ще бъдат много по-точни, ако имаме шанса да наблюдаваме поведението му (няколко пъти) в определено състояние, например когато е гневен.

Така ще можем да определим конкретните признаци, по които ще разпознаваме това състояние при следващата му проява. Да предположим, че в състояние на гняв, лицето на нашия човек се зачервява, дишането е ускорено, гласът става дрезгав и той започва да ръкомаха енергично с ръце. След като разберем, че той се държи по този начин, когато е гневен, лесно ще можем следващия път да обвържем такова поведение с емоцията гняв.

Ако прехвърлим логиката на експеримента върху обществото като цяло, вместо върху една единица от него, бихме могли да достигнем до сходни заключения. Тоест, ако наблюдаваме поведението на масите по време на бичи пазар през изминалия век, ясно можем да открием оптимизма в конкретно поведение в различни области. Това поведение притежава и отличителни белези, когато оптимизмът наближи екстремни стойности. Така разполагаме с реално мерило на абстрактното понятие масов оптимизъм - конкретни масови поведения и действия.

Когато, ние хората, достигнем етап, в който демонстрираме такова поведение, то имаме основание да считаме, че бичият пазар е към своя край. Робърт Пректър в „The Wave Principle of Human Social Behavior and New Science of Socionomics" предоставя обстойни изследвания върху тази тема. В труда си е описал реакциите на обществото по време на бичи и мечи пазар в области като кино, музика, спорт, литература, политика, религия, мода и др.

Нека се върнем към темата за късите поли. Погледнато през призмата на социономиката, наблюдението на търговеца на акции Ралф Ротнем, че дължината на полите на жените се движи успоредно с индекса Dow Jones придобива логичен смисъл. Тенденцията в акциите на фондовия пазар и тенденцията в дължината на полите са функция от социалните настроения.

Когато хората се чувстват самонадеяни и самоуверени, те купуват акции и носят по-разголени и предизвикателни дрехи. През двадесетте и шестдесетте години на миналия век (обвързани с бичи пазари) дължината на полите е минимална, докато по време на дъната през 1930 и 1970 размерът е достигал до земята. В наши дни коментарът ми относно модните тенденции ще заключи, че ако размерът на полите носени от дамите показва оптимизма сред обществото, то през последните години той със сигурност е в най-екстремните си зони за всички времена.

Българската действителност не прави изключение, а по-скоро по категоричен начин потвърждава изложените по-горе заключения. Ако се замислим как изглеждат нашите поп-фолк диви (тъй като голяма част от женската половина проявява сходен с техния вкус за визията си) можем да заключим в какъв момент се е намирал пазарът през последните няколко години на българска фондова борса. Не визирам само разголените тела, а подчертавам визията като цяло.

Маниите относно козметичната хирургия (дори имаше реалити шоу), фитнеса, диетите, здравословния начин на живот са характерни черти именно на екстремални стойности на оптимизъм сред тълпата. За да бъда обективен ще спомена, че мъжете не отстъпват по никакъв начин и напълниха козметичните салони, като актуално стана понятието „метросексуален".

Искам да бъда разбран правилно. Не съдя никого затова как изглежда или какви убеждения притежава. Това което правя е взаимовръзка между причина/екстремния оптимизъм сред обществото и следствие/срива на фондовия пазар.

Валентин Вълканов, www.home-traders.eu

Още по темата:

За късите поли и посоката на пазара