Хората във властта във Вашингтон и на Уолстрийт се държат сякаш сегашната световна финансова криза е произшествие, причинено от нещастно съчетание на алчност и позаспали регулатори.

Това, което преживяваме сега все пак, е резултат от съзнателно, планирани плячкосване на световната икономика, коментира за MSN анализаторът Джим Джубак. Корените на това се простират назад десетилетия. И това не би било възможно без помощта на купени хора, които седят в Конгреса.

Разбира се, само защото планът отнесе и крадците, като отряза финансов пръст тук и портфейл там, вие не трябва да оставате с илюзията, че са се пенсионирали. Всъщност, в "решенията" вече предложени от Конгреса, целящи да подкрепят глобалната финансова система и тази на САЩ, можете да видите, че обирджиите работят по-усилено от всякога.

Обвиняваш регулаторите

Димната завеса - официалното обяснение за глобалната катастрофа - беше извадена напред на 5 март при изслушването относно 170-милиардното блато, което е AIG. Сервирани на поднос бяха Ерик Динало, надзираващ застраховането за Ню Йорк, и Скот Полакоф, директор на Федералната служба за надзор на спестяванията.

Нито един от двамата няма убедителни обяснение защо техните агенции не са направили повече, за да спрат срива на AIG, която до момента струва на американските данъкоплатците 170 млрд. долара.

Като изкарват на показ тези жертви в публичен процес, политиците във Вашингтон се крият от въпросите, които показват, че те са далеч по-отговорни за тази криза, както и за унищожаването на трилиони долари в световен мащаб. Какви въпроси? Ето тези:

Въпрос: Как така Службата за спестовен надзор, звено от Министерството на финансите, което регулира спестяванията и кредитите, се оказа основният федерален регулатор за застрахователния гигант AIG?

Отговор: Фирмата, на практика, можеше да пазарува за регулатор по свой избор. AIG придоби компания за малки спестявания и заеми през 1999 г. и това прати надзора при службата за спестовност. Aгенция с 1000-служител с офиси във Вашингтон, Атланта, Далас, Сан Франциско и Джърси сити.

Агенцията не е била много усърдна през последните години. От финансовото министерство я обвиниха за ролята си в подпирането на IndyMac дни преди да се срути. Одитори от агенцията са позволили на компанията да направи парични инжекции със задна дата, за да изглежда, че IndyMac има достатъчно капитал. Това може да струва на Корпорацията за застраховане на депозитите 9 млрд. долара.

За последните четири години агенцията е контролирала клона за финансови продукти на AIG в Кънектикът. Или тези одитори, специализирани в спестяванията и заемите, не са разбирали от сложни деривати, или, както в случая с IndyMac, са решили да играят заедно с AIG. Във всеки случай агенцията не е предприела стъпки, за да се спре практиката.

Въпрос: Защо не бяха държавните застрахователни органи по-агресивни при регулирането на AIG?

Отговор: Защото федералното правителство ги е натиснало да отстъпят. Агресивно тълкуване на определението за застраховка може да даде право на държавните агенции да регулират деривативните договори, които AIG пишеше в Лондон. Те са били, в действителност, застрахователни полици, които са гаранция на компаниите (банки, застрахователи, фондове) срещу загуби от ценни книжа в портфейлите си.

Но Конгреса направи много ясно всичко, в закон от 2000 г., подкрепен от Алън Грийнспан, председателя на Федералния резерв тогава. С него повечето деривативни договори, нетъргувани на пазар, са извън регулаторния обсег на всички федерални агенции, дори и на самата Комисия за търговия със стокови фючърси.

С новия закон пазарът на кредитни суапове експлоадира от 632 млрд. долара през първата половина на 2001 г. до 62 трлн. през втората половина на 2007 г.

Въпрос: Никой не беше притеснен за риска за финансовата система, породен от пазар, който е огромен, сравнен с активите на продавачите на тези застраховки?

Отговор: Тревожите се за ливъриджа? Шегувате се.

През 2004 г. Комисията по ценните книжа и борси, след лобиране от Уолстрийт, обърна правилото от 1975 г. за ливъридж на инвестиционните банки до 15-към-1. Новата граница може да достига 40-към-1, ако инвестиционните банки имат компютърни модели, които казват, че това е безопасно.

Въпрос: Защо Уолстрийт не се тревожеше за преливащата ливъридж и риска, който представлява?

Отговор: Знаете защо: новият бизнес модел е невероятно печеливш. През 1999 г. звеното за финансови продукти на AIG имаше приходи от 737 млн. долара. Те достигат 3.26 млрд. до 2005 г. И почти цялата сума е печалбата - оперативният доход е 83% през тази година. Най-големият разход дотогава са възнагражденията. Заплатите и премиите варират, в зависимост от това колко добра е годината, от 33% до 46%.

Въпрос: Защо Вашингтон не се опита поне да ограничи риска?

Отговор: Пари. Само трябва да се обърне внимание кой сенатор получав кампанийни вноски от AIG. Според данни на Федерална избирателна комисия демократът Макс Баукус е получил повече пари от AIG (91 000 долара), отколкото от всички други дарители. Той води финансовата комисия на Сената.

Дод, председател на Банковата комисия в Сената, пък е получил 280 000 от AIG. (за 2003-08 г. AIG е само четвъртата в списъка по дарения, а Citygroup е класирана първа). И сега Дод признава, че той е този, който е оставил вратичка на AIG да плати 165 млн. премии наскоро.

Двадесет и осем настоящи членове на Конгреса притежават акции на AIG. Сенатор Джон Кери е най-големият инвеститор, с книжа на стойност 2 млн. долара (според последните декларации все пак).

Конгресът е представил много други екстри в миналото десетилетие, които са допринесли за тази криза, и направи почистването по-скъпо и болезнено. За пример, държавни комисии са оказали натиск да се блокира прилагането на щатски (местни) закони за защита на потребителите срещу национална банка.

Сред мерките, които на отделните щати им бе забранено да налагат, бяха правилата срещу хищническо кредитиране. Федералният резерв предприе точно три формални действия срещу subprime кредитори от 2002 г. до 2007 г., а Офисът по спестявания и кредети, с власт над 1800 банки, предприе само три налагащи действия - от 2004 г. до 2006 г.

Следващият кръг на плячкосване

За това, за което трябва да се тревожим сега - освен за икономиката, работата, пенсионните спестявания, ипотеката и срива на глобалната финансова система - е, че обирджиите не са в отстъпление. Още повече, те са повече от нагли.

Така например, в първите дни на кризата с AIG, Goldman Sachs отрече, че е имал "материална" еспозиция към AIG. Няколко месеца по-късно обаче, след като Хенри Полсън, бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs, организира спасяването на AIG от данъкоплатците, се установи, че най-големият получател на пари (12.9 млрд. от 170-те млрд.) бе точно Goldman Sachs.

Следващият кръг на плячкосване вероятно ще дойде под формата на реформата. Вече се чуха призиви за федерално регулиране на застрахователната индустрия. От години самата тя настоява за това, искайки да замени всички тези държавни агенции и техните различни правила с един федерален стандарт. Това е страхотно, ако федералните стандарти и федералните регулатори са едни от най-строгите в момента. Но какъв е смисълът да дадеш повече власт на същите тези хора, които са вече хванати от индустриите, които те регулират?