Паниката отмина, разпродажбите намаляха, а инвеститорите свикнаха с мисълта за рецесията и съответните по-слаби финансови резултати на компаниите. Пазарът на имоти се доближава към своето дъно, а шансът банките да бъдат национализирани е нищожен.

Промените на държавните регулации като разхлабването на счетоводните стандарти (mark-to-market rules), забраната за къси продажби на някои рискови институции и потенциалното затягането на правилата за продаване на късо (uptick rule) също спомагат за стабилизация на финансовите пазари.

За вината за кризата? Наивно е да виним алчността и пренебрегването на рисковете от страна на инвеститорите като основни причини за кризата. Уолстрийт е способен да привлече най-добрия талант за управление на активи. Инвестиционните банки и хедж фондовете наемат своите хора само от най-престижните университети, а системата за възнаграждения дава възможност на инвестиционните компании да наемат най-добрите финансови експерти.

Според много анализатори, голяма роля за настоящата рецесия има Американското правителство, което изгуби цяла година (2008) в усилия да създава структури за насърчаване на ликвидността, въпреки че сривът на Уолстрийт не започна от липса на ликвидност. Държавата обяви готовност да налее трилиони в Американската икономика посредством програми като TARP, TALF, и PPIP. Въпреки че има стотици примери от миналото, показващи че държавно-контролираното финансиране на икономиката се отразява негативно върху дългосрочното развитие и прави икономиката неконкурентна и постоянно зависима от държавна подкрепа. Понякога се налага временна интервенция с цел стабилизиране на системата, но държавата трябва да се изтегли от икономическия живот на Уолстрийт в най-кратки срокове.

Какви са перспективите занапред? Апетитът за риск никога не свършва защото на Уолстрийт съществуват механизми за реализация на печалби при всеки един от икономическите цикли. Индексите Dow Jones и NASDAQ Composite се покачиха с двуцифрени стойности от началото на март (15% и съответно 18%) и въпреки скромните очаквания за финансовите резултати на компаниите, на Уолстрийт се говори за money-making time т.e. сезонът за печалбите от Американските пазари наближава.

Рискът от системен крах на финансови институции е все по-малък, а алтернативните инвестиции в държавни облигации и злато стават все по-непривлекателни. От обявените финансови резултатите на най-големия производител на алуминии в САЩ, Alcoa се видя, че съвременният мениджмънт намира начини да запази финансовата стабилност на компаниите при значителни ценови шокове (цената на алуминия се понижила с 9% за 2009) и висок кредитен риск.

Американските пазари ще са първите, които ще донесат печалби на инвеститорите в следствие на възстановяването на глобалната икономика.

Източник: Global Markets