Православната църква отбелязва Шеста неделя на Великия пост, Връбница. Цветница се празнува в неделя след Лазаровден, една седмица преди Великден. Посвещава се на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на младо осле (магаренце) и е приветстван от хората с "Осанна на Сина Давидов!".

Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер.

След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета:

Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и др.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поменални обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода.

Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

Източник: bTV