Не съм сред оптимистите, че кризата ще намери бърз изход. Опиянението от факта, че пари могат да се правят от нищо, както и щедрото поддържане на високите рейтинги на финансови институции пред банкрутно състояние са причини за сегашната криза. Това посочи в лекцията си министърът на финансите Пламен Орешарски, който е домакин на организираната от Министерството на финансите международна дискусия по проблемите на икономическата криза, съобщава БТА.

Във форума участват представители на академичните среди, неправителствени организации и студенти.

„Един от основните проблеми днес вече не е заплахата за фалит на някоя голяма интернационална банка, какъвто беше рискът през 2008 г., основният проблем е точно доверието между финансовия и реалния сектор", каза той.

През 1996 г. също имаше пренебрежително отношение към риска, родиха се финансови пирамиди, коментира Орешарски. След кризата през 1997 г. страната се възстанови в изненадващо кратки срокове, обяснението се дължи на приложените мерки, определяни като нестандартни, посочи той.

Според него при криза със сегашния мащаб е допустимо отново да се приложат нестандартни мерки, ако тяхното действие продължи прекомерно дълго обаче, може да се очаква дългосрочна неустойчива вълна. Извънредни интервенции във финансовите системи трябва да бъдат дозирани, посочи Орешарски.

Надявам се, че вече сме изживели кризата в най-лошата й форма, констатира в лекцията си проф. д-р Михалис Псалидопулос - експерт по стопанска история в Атинския университет. Нека не очакваме бързо възстановяване от кризата, но да се надяваме, че най-лошото вече е зад гърба ни, каза Псалидопулос. Според него наднационалните политики на световните органи като Световната банка, "Г-20", "Г-8" трябва да бъдат съобразявани и с интересите на малките отворени икономики, каквито са икономиките на Гърция и на България.

В момента не наблюдаваме феномена на сриващи се цени както по време на депресията през 1929 година, няма дефлация поне до момента, посочи той. По думите му - страните в ЕС са много тясно обвързани, не съществува възможност за протекционистични мерки, каквито са били прилагани по време на Голямата депресия, а въпросите се решават в съгласие, което е съществена разлика. Да се надяваме, че сме изживели настоящата криза в най-лошата й форма, каза Псалидопулос.

Д-р Стефан Колев, експерт по история на икономическите учения от Хамбургския университет посочи, че структурните теми за българските икономисти през 30-те години са ролята на държавата в младата пазарна икономика, стабилност и цикличност на пазарната икономика, протекционизъм или свободна търговия, картели или свободна конкуренция, земеделска или индустриална икономика, роля на Централната банка, планова или пазарна икономика.

През 30-те години държавата преразпределя около 30 % от националния доход, спорадично се споменава, че държавата трябва да увеличава разходите си чрез чужди кредити, като цяло обаче има страх от произтичащия от тях инфлационен натиск. Освен това - има опасения за нивото на държавния дълг в епохата на репарациите.

Стефан Колев открои четири основни прилики на Голямата депресия и настоящата криза - в периода на 30-те е била първата глобализация, сега може да се говори за втора глобализация, тогава и сега са говори за десетилетна криза, и тогава и сега в дебатите има преплитане на структурни с конюнктурни проблеми, има и дебат между либерални и интервенционистки икономически позиции.

Д-р Стефан Колев, експерт по история на икономическите учения в Хамбургския университет, направи преглед на мерките за икономическата политика за излизането на България от Голямата депресия през `30-те години на 20 век на среща-дискусия на тема „Кризите и България - през погледа на миналото", предаде Агенция "Фокус".

Нейното начало в България се изразява със срив на цените на земеделските стоки, силна дефлация, последвани от срив на вноса и износа. Той направи аналогични връзки с настоящата криза - и тогава, и сега, българската икономика е силно отворена по отношение на търговските и капиталови потоци, предшествана е от силен кредитен бум - нещо което се случи и сега. Тогава, както и сега, акцентът е стабилността на националната валута - левът. За разлика от Гърция през онзи период, България не девалвира своята валута и предприема либерализация на валутната политика на Централната банка.

Кризите са предшествани от световен кредитен бум, след което е налице продължаваща поне десетилетие криза, посочи Колев. България и в двата периода на криза е в ситуация, в която се преплитат структурни с конюнктурни проблеми, отбеляза още той.