През 1982 година тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън подписва закон, който той смята, че ще реши проблемите на финансовите институции. Рейгън обявява, че това е най-важният закон за последните 50 години.

Впоследствие се оказва, че въпросното законодателство не само, че не решава проблемите, но ги засилва до степен, която води до пълна катастрофа. Това казва в днешния си коментар в "Ню Йорк Таймс" колумнистът и носител на Нобелова наградата за икономика Пол Кругман.

Като цяло смятам, че с този закон удряме джакпота, обявява още Рейгън. С днешна дата този джакпот се оказа най-тежката криза след Голямата депресия, отбелязва Кругман.

Той заключава, че всъщност точно възприетият през 80-те години подход при решаването на проблемите на финансовите институции е направил неизбежна кризата сега. Рейгън открива нова ера, в която малцина в обществото стават неимоверно богати докато работещите семейства получават само оскъдни печалби. В същото време той къса връзките с дългогодишните правила на фискалното благоразумие, мотивира се Кругман.

Той припомня, че по традиция американските правителства прибягват до значителен бюджетен дефицит само във време на война или икономически проблеми. Точно обаче по времето на Рейгън държавата започва да затъва в дългове.

Впоследствие при Клинтън те намаляват и отново започват да се трупат при управлението на Буш. Това поставя САЩ в ситуация, при която правителството е зле подготвено за кризата днес, обяснява икономистът. Според Кругман въпросното законодателство е създало от проблема катастрофа. Законодателните промени от ерата на Рейгън всъщност сложиха край на рестрикциите върху ипотечното кредитиране, въведени с т. нар. New Deal, които на практика ограничиха възможността на семействата да купуват домове без да дадат значителна част от цената им под формата на първоначална вноска.

Тези рестрикции са били въведени в края на 30-те години, когато страната тъкмо е преминала през изпитанието на Голямата депресия. Тогавашните политици са се опитвали да предпазят страната от друга подобна катастрофа. Но до 1980 година спомените за тази криза са вече избледнели. Тогава Рейгън заявява, че правителството е проблемът, а не решението. Според него магията на пазара трябва да бъде пусната на свобода. Така предпазните правила на практика биват зачеркнати, подчертава Кругман. Промяната в правилата за кредитиране е довела, според Кругман, до радикална промяна в поведението на американците. Ние не сме били винаги нация на големи дългове и малки спестявания. През 70-те години на миналия век американците спестявали 10% от техния доход. По времето на Рейгън спестяването постепенно изчезнало от американския начин на живот, стопяващо го до нула в навечерието на тази криза. Дългът на средното американско домакинство е бил 60% от доходите му когато Рейгън е заел поста.

През 2007 година той достига 119%, изчислява икономистът. Бяхме уверявани, че това е хубаво: американците увеличаваха дълга си и не заделяха нищо настрани, но техните финанси изглеждаха добре, ако в сметката влезе обстоятелството, че цената на техните къщи и на тяхното портфолио от ценни книжа расте, иронизира Кругман.

По думите му експлозивното нарастване на дълга през предишния четвърт век е това, което е направило американската икономика толкова уязвима. Напрегнатите заемополучатели бяха обречени да просрочват плащанията си по кредитите след като балонът се спука и безработицата започна да нараства, допълва той.

В резултат тези просрочия причиниха хаос във финансовата система - отново основно благодарение на дерегулацията, въведена от Рейгън. Това доведе до твърде много риск за твърде малко капитал, посочва икономистът. Има много хора, които да се винят в днешно време за кризата. Но първопричината, поради която сега се намираме в тази каша, е Рейгън и неговият кръг съветници. Хора, които забравиха уроците на Америка от Голямата депресия и обрекоха нас да я повторим, смята Пол Кругман.

Източник: БГНЕС