Светът дължи много на непослушните сътрудници, настояващи за внедряване на своите нововъведения, пише „Власть денги". Общо казано твърде изпълнителните никога не са били на мода, а в условията на криза служителите просто да си изпълняват задълженията не винаги е достатъчно.

Затова и мениджърите-новатори се отказват от своите прерогативи, вслушвайки се в критиките и предложенията за рационализация на служителите си. А затова е необходимо правилно да подбирате сътрудниците си.

Инициативният сътрудник

Инициативността на сътрудниците едва ли е била по-необходима от сега.При това в основата на всяка изявена инициативност стоят три неща- висок интелект, увереност и организираност на мисленето. А кой не иска такива служители?

Условието, за да не се стига до ненужни кавги за дреболии, е да не се допуска никаква критика, ако не е придружена с конкретно, конструктивно предложение, разбира се заявено пред всички.

Но в основата на всичко остава усетът, който позволява да се различи„критичен" от „проблемен" сътрудник. А това трябва да се провери още на интервюто.

Да контролираш неконтролируемото

След всички добри думи, все пак следва да се отбележи, че управлението на цял офис „умници", непризнаващи авторитети, е безперспективно усилие. Правилното формиране на екип изисква подбирането на сътрудници с различни умения и способности- и критици, и безусловно спазващи правилата.

Според психолози в основата на формиране на екип, в който икономическият ефект от инициативите на служителите е осезаем, все пак остава мениджърът, достатъчно готов за промени, и същевременно спазващ известна дистанция в отношенията с подчинените си, която да поддържа дисциплинираност.

Критикът и критикарят

И отново да се върнем на проблема как се разпознават критикът и критикарят.

Психолозите свързват първото с увереност в себе си, докато второто с неустойчивост на самооценката. Наблюдавайте сътрудниците си- дали критиките им спрямо колегите преминават на лична основа, или се съсредоточават върху конкретен служебен проблем.

Дали разсъжденията им следват логическа линия, или се позовават на някакви известни само на тях авторитети, а още по-лошо- твърденията им остават неаргументирани.

Как изслушват критиката срещу себе си? Тези, които искат аргументация и доказателства, обикновено са критични, тези, които слушат само и само, за да оборят всичко казано, са от типа, който не ви трябва.

И не забравяйте- често хората, непосредствено заети с дадена работа, виждат пропуските по-добре от своя мениджър, и ако бъдат стимулирани, могат съществено да допринесат за рационализацията на работата. А това е ваша задача...