Рецесията означава ръст на безработицата, труден достъп до финансиране, по-малко инвестиции, коментираха икономически експерти от неправителствени организации. Това, което и граждани, и правителство, трябва да направят, е да ограничат всички излишни разходи и добре да преценяват поеманите рискове. Съществено значение за бизнеса ще има подобряването на средата чрез премахване на излишни административни изисквания, лицензионни режими и такси.

Потребителските организации от своя страна предлагат предприемане на активни социални мерки за преодоляване на ефекта от кризата. Новината, че сме в рецесия едва ли ще окаже някакво съществено влияние върху дребния предприемач, той ще работи така, както е работил и вчера, но вестта за рецесия в България ще има ефект върху големите инвеститори и международни институции, които не навлизат в детайли за данните на всяка една страна и приемат информацията за настъпваща рецесия като клеймо, независимо, че почти всички страни в момента вече са в рецесия, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

За обикновения човек най-страшна остава опасността от загуба на работа, може да има спиране и на определени облаги или бонуси, давани от работодателя, а е възможно и намаляване на работните заплати, каза Ганев. Трудно е да се дават съвети, но очевидно е, че, разумното поведение сега е да се свият разходите, добави той. Няма формула обаче, която да важи за всички, историята показва, че много често точно в ситуация на криза са излезли на пазара нови компании с нови идеи, посочи Ганев.

Доста неща зависят от всеки отделен човек, а не само от външните фактори, всеки трябва сам за себе си да прецени кое за него сега е най-подходящо, посъветва той.

Според Ганев следващото правителство трябва да следва логиката на всяко едно домакинство- да намали разходите, и в същото време да улесни гражданите с една по-добра бизнес среда. Това не е задължително да стане с по-ниски данъци, може да бъде постигнато и с премахването на ненужни изисквания към фирмите, а също и с намалени и по-добре обосновани такси на административните органи, заяви анализаторът.

Ако сегашното правителство остави страната в по-лошо финансово състояние от очакваното, тоест - ако похарчи повече средства, отколкото е събрало, ще се появи проблем за новото правителство, коментира още Петър Ганев.

Лесно е да си представим сценария как настоящите и бъдещите управляващи си прехвърлят отговорността. За България това съвпадение на пиковия период на кризата с изборите за национален парламент може да окаже негативни ефекти върху икономиката, посочи икономическият експерт.

Красен Йотов от Индъстри Уоч, посочи, че в България особено ясно се вижда спадът на инвестициите, докато спадът на потреблението не е толкова ясно изразен. Това е така, тъй като българското население е по-бедно от европейското и харчи много повече средства за стоки от първа необходимост, каза Йотов.

От почти две години се забелязва забавяне на растежа на кредитите в еврозоната, докато в България те растат по-бързо от останалите страни, но това се дължи на ефекта на догонването - в България раздадените кредити до момента са много по-малко, отколкото в западните страни, коментира икономистът.

Според Йотов високите лихви по депозитите, чрез които банките се стремят да привлекат свеж финансов ресурс заради затрудненото финансиране от своите европейски централи, и в същото време задържането на инфлацията, правят банковите вложения доста изгодни. Заради намаляването на инфлацията нараства и покупателната способност на населението, което също е причина да няма голям спад в потреблението на страната, смята Красен Йотов.

България силно зависи от външния свят и докато няма възстановяване на глобалната икономика и на растежа в еврозоната, не може да се говори за постигане на по-висок растеж и в България, каза той.

Повечето икономисти считат, че в края на тази година или началото на следващата може да има възстановяване в еврозоната, някои обаче предричат, че вследствие паричната политика на централните банките и поскъпването на петрола, може да се стигне и до депресия и стагфлация - стагнация и същевременно по-висока инфлация, посочи експертът на "Индъстри Уоч".

Според Йотов следващото правителство трябва да ограничи излишните държавни разходи, за да не бъде страната в бюджетен дефицит в края на годината. Това ще даде лош сигнал на чуждите инвеститори, те избягват страни, в които има дефицит по текуща сметка, комбиниран с бюджетен дефицит, посочи Йотов.

Богомил Николов, директор на Българска национална асоциация на потребителите, каза, че съществува риск от падане на качеството на стоките, които се предлагат на пазара, поради по-ниската покупателна способност на гражданите и желанието на фирмите да намалят цените.

Това според директора на потребителската организация представлява опасност да започнат да се предлагат по-лоши продукти. Хубаво е като потребители да се доверяваме на изпитани марки и търговци, точно сега в трудни времена ще си проличи кои фирми уважават потребителите и зачитат техните права, каза Николов.

Добрата страна на кризата е, че може да изгони от пазара голяма част от нелоялните търговци и производители, добави той. Би било разумно следващото правителство да намали косвените данъци, например ДДС за някои основни хранителни стоки като социална мярка срещу кризата, посочи Богомил Николов.

Може да се приеме връщането на ДДС да става веднъж годишно срещу декларация, че човекът е социално слаб и при представяне на касови бележки, предложи той. Според Николов това ще има ефект и за ограничаване на сивата икономика,тъй като хората ще изискват касови бележки.

Източник: БНР

Още по темата:

Калфин: Имаме още 1.5 млрд. лв. излишък

Хърсев: Настоящата криза е нищо в сравнение с 97-98 г.

България в рецесия

Можем ли да очакваме рецесия?