Една от най-дискутираната тема от различни експерти през последните две години е свързана с отговора на въпроса - как ще се промени икономиката след кризата. Подразбира се, че трудностите, пред които се изправи световното общество, ще повлекат след себе си кардинални промени в икономическото устройство на съвременния капитализъм.

Може би една от най-радикалните промени ще се състои в това, че на мястото на икономиката, базирана на спекулативните капитали, ще дойде времето на икономиката, базирана на труда, на реалния сектор и производителността, а видът потребител ще изчезне безследно, заменен от човекът, произвеждащ блага, коментира в редакционна статия Експерт.ру.

Но днес всичко това изглежда така неактуално. Първите признаци за оздравяване, демонстрирани от най-големите икономики на света, сякаш накараха политици и експерти да позабравят за глобалните планове за преустройство на света (като учредяването на международни регулаторни органи, единна световна валута, противодействие на протекционизма и др.).

Моделът на икономическото устройство на западните страни си остава да функционира по старому - „те нищо не са забравили, но и нищо не са научили". Европейци, американци се опитват да пресъздадат привичния им тип устройство, напълно наподобяващ и този от предкризисния период.

Благодарение на Запада, израства икономика от друг тип - пазарна, но и стриктно регулирана. Икономика, където зависимостта на домакинствата от кредитите е далеч по-малка, а делът на спестяванията значителен. Система, в която свободата на пазарния участник се контролира от държавата. Става дума за Китай.

От трите локомотива на световното общество - САЩ, Европа и Китай, най-слабо от кризата пострада Поднебесното царство. Да, вярно е, че и в други държави от Изтока (особено Индия) сътресенията бяха по-слаби, спрямо тези в европейското и американско общество. Докато Вашингтон и Брюксел се радват на забавени темпове в производството, на Изток то продължава с експанзията си.

С нарастването на обема на промишленото производство в Китай, което е доста по-бързо от това на Запад, страната вече се възстановява след рецесията. „Основната разлика при Азия е в това, че там не се разрази банкова криза. Азия излиза от кризата с недокосната банкова система", заключават аналитикът в BNP Paribas Андрю Фрерис. В САЩ и Европа точно банките се оказаха първите жертви на кризата, причинявайки с това ефектът на доминото, който удари и реалния сектор.

Останалата в здравословно състояние азиатска банкова система е и залог за далеч по-бързото оздравяване на националните икономики. Още повече, че в условията на свит стокообмен и финансови потоци, обвързани с Европа и САЩ, азиатските пазари остават по-независими от традиционните контрагенти със Запада и започват да играят все по-голяма роля в световната икономика.

В печата отново се появи една позбравена дума - „декаплинг", която обозначава занижаване на корелацията между САЩ и развиващите се страни, както и постепенното дистанциране на последните от Америка. Причината не е в това, че светът е в по-малка степен глобализиран, а напротив. Става дума за това, че структурата на света става все по-многопластова, където отчетливо се декларира за появата на нови центрове на икономически сили.

В по-голямата си част, историята на човешката цивилизация е доминирана от достиженията на Индия и Китай. През последните четири столетия европейците, усвоявайки източния ноу - хау (барут, хартия, памук, компас, а според някои дори и книгопечатането), дръпват напред, измисляйки капитализма. Но какво да се прави, източните цивилизации доказват, че те не само умеят да преподават, но и да се учат. Те не копират безусловно западния образец, като вземат от него само онова, което смятат за необходимо.

Явно е, че новият полъх на вятъра ще духа към завръщане към традиционното разпределение на силите, действащ от древни времена до Модерната епоха. Социализмът не успя да се превърне в реална алтернатива на либералния капитализъм. Но току виж капитализмът по китайски може и да сполучи.