Валутният пазар е най-големият пазар в света, като валути се обменят винаги, когато услуги и стоки се търгуват между нациите. Големият размер на транзакциите предлага възможности за арбитраж за спекулантите, защото курсовете се движат всяка секунда. Обикновено тези спекуланти правят много сделки за малки печалби, но понякога големи позиции се заемат за голяма печалба или, ако нещата тръгна на зле-голяма загуба. Тук ще се спрем на най-големите валутни сделки, правени някога, подредени от investopedia.com.

Първо е важно да се разбере как се правят пари на форекс пазара. Пред всеки трейдър има четири възможности за заемане на позиции:

- Да скъси валутата-означава, че спекулантът очаква, че тя ще поевтинее спрямо друга валута.

- Да заеме дълга позиция-означава, че трейдърът предполага, че валутата ще поскъпва спрямо друга валута.

- Другите два залога са свързани с това колко ще се промени стойността в различните посоки- дали спекуланта мисли, че много или не.

Веднъж като е взел решение относно каква позиция да заеме, има много начини да го направи. Примерно, ако реши да скъси канадския долар, най-простият начин е да вземе кредит във валутата и после да го върне, след като той се е обезценил.

Това разбира се е твърде малък и бавен вариант за големите спекуланти, така че те използват различни опции и форуърди, за да изградят и ливъриджнат позицията си. Точно използването на ливъридж прави възможно сделките да достигнат милиарди долари.

№3: Анди Крийгер срещу Кивито

През 1987 Анди Крийгер, 32-годишен трейдър към Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу долара след борсовия крах известен като Черния понеделник. Докато инвеститорите и компаниите бягат от американския долар в други валути, неизбежно е някои от тях да станат фундаментално надценени, създавайки добра възможност за арбитраж. Валутата, към която Крийгер се насочва, е новозеландският долар, наричан Киви.

Използвайки сравнително нови техники чрез опции, Крийгер заема къса позицията на стойност стотици милиони. На практика, неговите продажби в определен момент са надхвърляли паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито пада рязко под натиска на продажбите и малкото валута в обръщение. Кивито губи между 3 и 5 на сто, докато Крийгер прави милиони.

Една част от легендата твърди, че разтревожените власти в Нова Зеландия са се обадили на шефовете на Крийгер в Bankers Trust със заплахи, за да го накарат да излезе от кивито. Той по- късно напуска Bankers Trust и отива да работи за Джордж Сорос.

№2: Стенли Дракънмилър залага на марката два пъти

Стенли Дракънмилър прави милиони със два дълги залога в една валута, докато работи за Джордж Сорос в прословутия Quantum Fund.

Дракънмилър първо залага, когато Берлинската стена пада. Очакваните трудности в обединението на Източна и Западна Германия свалят немската марка до ниво, което Дракънмилър счита за крайно. Първоначално залага доста милиони за бъдещо рали, като в последствие Сорос му казва да увеличи покупките си до 2 млрд. марки. Нещата се развиват по план, което помага доходността на Quantum Fund да прескочи 60%.

Вероятно паради успеха на първата си сделка, Дракънмилър също прави германската марка част от най-голямата валутна спекулация в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос пречупва Английската централна банка, Дракънмилър пак заема дълга позиция в марки, като предполага, че сривът на британския паунд под натиска на шефа му ще го свали и срещу марката. Дракънмилър е убеден, че той и Сорос са прави и показват това, като купуват британски акции.

Той вярва, че Великобритания ще трябва да свали лихвите, за да стимулира бизнеса и по-евтиният паунд ще означава повече износ към европейските партньори. Следвайки тази линия, Дракънмилър купува германски облигации поради очакването, че инвеститорите ще се изместят към тях, докато немските акции ще показват по-малък ръст от британските. Било е добре изпипана сделка, допълваща печалби към основния залог на Сорос срещу паунда.

№ 1: Джордж Сорос срещу британския паунд

Британският паунд засенчва германската марка до 90-те години, въпреки че двете страни са доста различаващи се икономически. Германия е била по-силна, въпреки трудностите от обединението, но Великобритания е искала да запази паунда над 2.7 марки. Опитите да постигне това оставят страната с високи лихви и инфлация, но се е изисквало поддържането на тези нива, за да влезе в European Exchange Rate Mechanism (ERM).

Много спекуланти, и най-вече Джордж Сорос, са се чудели колко дълго този курс може да пребори пазарните сили и започват да заемат къси позиции срещу паунда. Сорос заема сериозни суми, за да заложи срещу валутата. Великобритания повишава лихвите до двуцифрени числа, за да се опита да спре инвеститорите.

Плащането на високи лихви струва пари и британското правителство осъзнава, че ще загуби милиарди, опитвайки се да спре спада на паунда. Великобритания се оттегля от ERM и паундът се срива срещу марката. Сорос прави най-малко 1 млрд. долара от тази сделка. От гледна точка на правителството на Великобритания, обезценката всъщност помага, като премахва напрежението върху лихвите и инфлацията.

Заключение

Всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута. При слабата валута, местните стоки и активи стават по-евтини за инвеститорите и износът нараства. По същия начин местните стоки се купуват повече, защото вносните стават по-скъпи. Имало е много хора във Великобритания и Нова Зеландия, които са били доволни, когато спекулантите са свалили надценените валути.

Разбира се, имало и такива като вносителите, които са били не особено радостни. Валутните спекуланти правят пари, като принуждават страните да се изправят пред реалностите и затова не са сред най-обичаните.