Албания изведе танкове на плажовете си, за да премахнат старите бункери, които бяха заляли по време на комунистическата епоха крайбрежията на страната, за да отблъснат вражеско нападение, което никога не се осъществи.

"Трябва да използваме танкове Т-59, за да извадим от плажовете тези много тежки и повредени от времето укрепления", обяснява Сотир Зарка, кмет на община Семан, разположена на 120 километра южно от Тирана.

Бункерите, които бяха издигнати през 60-те години по протежение на плажа на Семан, днес са частично и дори напълно покрити от морето, което ги прави още по-трудни за отстраняване, обяснява кметът.

"Бункерите трябваше да устоят на всичко, но тези укрепления, известни като неразрушими, не успяха да спечелят тяхната единствена и последна битка - тази срещу морето", отбелязва Бесник Ласку, бивш военнослежущ.

"Тези бункери, които някога бяха символ на мощ, днес са само свидетелства за изгубена почит", казва той с усмивка.

Атакувани от ерозията, те представляват сериозна опасност за туристите. Инцидентите са чести и дори имаше жертви, казва Зарка.

"Бункерите станаха кошмар за тези, които искат да прекарат няколко дни на почивка тук", посочва Петрит Или, като сочи един бар, в който почти няма клиенти.

"По целия плаж на Семан по протежение на най-малко два километра армията трябва да премахне близо двеста бункера, снабдени с бойници, насочени към врага, който никога не дойде", обяснява Бесник.

Операцията започна на 1 юли и всички вярваха тогава, че работата ще бъде бързо свършена, но само седем бункера можаха да бъдат извадени за близо петнадесет дни.

"С това темпо плажът на Семан ще бъде готов едва следващата година", казва със съжаление кметът.

"Нашата цел беше да отстраняваме по четири бункера дневно, но не успяваме да премахнем и един", посочва Бесник, който отговаря сега за унищожаването им, след като някога е участвал в изграждането им.

Бункерите, които са ръждясали, потънали в пясъка и отчасти във водата, първо са обвивани с кабели, а после са теглени от танкове, чиято 12.7-милиметрова картечница е махната. Това е една много трудна операция, дори за армията.

"Заради водата и пясъка тежестта на един бункер е двойно по-голяма. Понякога кабелите се късат, като излагат на опасност живота на работниците", разказва Кемал Дервиши, 50-годишен, един от четиримата танкисти.

"Веднъж извадени от водата, те се нарязват на парчета, за да се улесни транспортирането им", добавя той.

"На специалистите им бяха нужни две години, за да създадат "идеалния бункер" от бетон и желязо, много устойчив и замислен така, че куршумите да рикошират", си спомня този военнослужещ.

Първият модел бе направен през 1968 г. под директното наблюдение на Енвер Ходжа. Осем години по-късно цяла Албания бе покрита с мрежа от близо 700 000 бункера, към които бяха добавени хиляди тунели.

След падането на комунизма през 90-те години албанците бяха принудени да живеят с тези бункери, тъй като цената за разрушаването, възлизаща на поне 800 евро за бункер, се смяташе за много висока.

Някои опитаха да се отърват от тях, натрупвайки вътре гуми, за да може конструкциите да се пропукат под въздействието на топлината. Но това беше напразно.

Тогава те се научиха да се приспособяват към тях, като ги превръщаха в ресторанти или ги кръщаваха "хотел нула звезди" за влюбените.

Източник: БНР