Турция е важен транзитен център в преноса на петрол и газ. Благоприятното й географско положение позволява транспортиране на енергийни ресурси в Европа от Централна Азия и някои държави от Близкия Изток, пише РИА Новости.

В международната търговия с петрол Турция е въвлечена косвено през началото на XX век, като от главния петролен терминал на Руската империя - Батуми (днес в Грузия), каспийският петрол достига на международните пазари през Босфора и Дарданелите. С течение на годините ролята на проливите започва да нараства, като динамиката се запазва и до днес.

Турция се намира в непосредствена близост до 73% от потвърдените запаси на петрол и 72% на природен газ на планетата.

През 2008 г. турското външно министерство публикува специален доклад „Енергийна стратегия на Турция". В документа се посочва, че замисълът на страната да се превърне в енергиен възел от международно значение преследва поне две цели. Едната - да осигури в процеса на сега протичащите трансформации в международната политико-икономическа система задължително участие на Анкара в глобалния механизъм в процеса на вземане на решение. Втората цел засяга региона на Близкия Изток, Южен Кавказ и Балканите.

Най-големите трасета в Турция

През проливите Босфора и Дарданелите се пренасят около 3 млн. барела петрол на ден.

Петролопроводът Киркук (Ирак) - Джейхан (Турция) действа от 1977 г., с максимален капацитет от 1.6 млн. барела на ден.

Петролопроводът Баку - Тбилиси - Джейхан работи от 2006 г. с допустим капацитет от 1 млн. барела дневно. Миналия август, поради Южноосетинския конфликт, транспортирането на петрол през тръбата бе преустановено за 20 дни, като в началото на 2009 г. тя отново достигна пълния си капацитет.

Петролопроводът Самсун - Джейхан ще пренася руски и каспийски петрол през турското пристанище на Черно море Самсун. Изграждането му започна през 2007 г. През 2005 г. е подписан Меморандум за взаимопомощ между италианската и турска енергийни компании Eni и Calik Energy. Тръбата се предвижда да бъде въведена в строй през 2010 г. Капцитетът й е 1.5 млн. барела на ден.

Между Израел, Турция, Грузия, Туркменистан и Азербейджан текат преговори за създаване на нова система от тръбопроводи през Турция, откъдето петролът и газът ще постъпват в терминали в Ашкелон и Ейлат (на Червено море). Оттам супертанкери ще могат да доставят енергоресурси в страни от Азия през Индийския океан. Съединеният тръбопровод Баку - Тбилиси - Джейхан и Ашкелон - Ейлат ще открие нови възможности за излизане на стремително растящия азиатски енергиен пазар.

От друга страна подобна съюз ще заздрави стратегическия съюз между Турция и Израел, който бе поразклатен поради изострянето на Близкоизточния конфликт през последните години, се споменава в материал в Геополитика.

В Турция се правят сериозни инвестиции и за увеличаване на преработвателните мощности. Според сега действаща програма Анкара ще удвои наличните в момента възможности в тази сфера, като доведе мощностите, съсредоточени преимуществено в свои средиземноморски пристанища (най-вече Джейхан), на преработвателните заводи до 2 млн. барела дневно.

По информация на западни източници, ако тази програма стане реалност, то Джейхан ще се превърне в еден от ключовите, разпределителни центрове на международния петролен пазар, като според някои разчети, ще подсигурява около 5.5% от транспорта на петрол в света. Според други данни, ако цитираните проекти станат реалност, заедно с наличните трасета, към 2012 г. през територията на Турция ще преминават 67% от петролните потоци на планетата.

Големи газопроводи в Турция

Газпороводът Тебриз (Иран) - Анкара (Турция) работи от 2001 г., с максимален капацитет от 7.5 млрд. куб. м годишно.

Газопроводът Син поток. Търговските доставки започнаха през 2003 г., а пропусквателната му способност е 16 млрд. куб. м на година. Той е предназначен за доставка на руски газ в Турция през акваторията на Черно море.

Газопроводът Баку - Тбилиси - Ерзурум (Южнокавказки газопровод) работи от 2007 г., при максимална мощност от 8 млрд. куб. М в година. По Южнокавказкия газопровод се предвижда доставка на газ, добиван в рамките на проекта Шах Дениз в Азербейджан.

Газопроводът Турция - Гърция действа от 2007 г., с максимален капацитет от 11.5 млрд. куб. м годишно. Предвижда се удължаване на турско-гръцкия газопровод към италианско направление, във вида Турция - Гърция - Италия (ITGI), което строителство трябва да приключи през 2012 г.

Газопроводът Arab Gas Pipeline се предвижда да е в строй през 2011 г. Той ще доставя газ от Египет в Турция по територията на Сирия и Йордания. Газопроводът до Сирия вече е изграден. По предварителни данни, чрез този газопровод, Турция ще може да получи до 5 млрд. куб.м природен газ годишно и на турска територия Arab Gas Pipeline ще се присъедини към Nabucco.

Газопроводът Nabucco. В Ерзурум газопроводът Тебриз - Анкара и Баку - Тбилиси - Ерзурум се пресичат един с друг и ще служат като основни доставчици за изграждащия се газопровод Nabucco. Nabucco ще свърже Ерзурум (по територията на България, Румъния и Унгария) с най-големия австрийски газов център Baumgarten. След приключването на първия етап по изграждането на газопровода през 2014 г., той ще може да пренася ежегодно около 8 млрд. куб.м природен газ, а към 2020 г., когато се предполага, че ще приключи и вторият етап на строителство по газопровода, мощността му ще достигне 31 млрд. куб. м на година.

Водят се преговори за транспортиране на ирански газ в Европа по територията на Турция и изграждането за целта нов ирано-турски газопровод. На 17 ноември 2008 г. в Техеран, след подписания Меморандум за взаиморазбирателство с министъра на петрола ба Иран Голамхосейн Нозари, енергийният министър на Турция Хилми Гюлер заяви, че Анкара ще инвестира около 12 млрд. долара в добив на синьо гориво от 22, 23 и 24 участък в най-голямото иранско, газово находище Южен Парс и в изграждането на близо 1 850 км. Газопровод, простиращ се от иранското пристанище Асалуе до намиращия се на турско-иранската граница, турски населен пункт Базарган.