Около 1 милион души всяка година слагат сами край на живота си. Подобен инцидент по света разтърсва живота на едно семейство на всеки 40 секунди, съобщиха мрачната статистика от пресцентъра на МЗ.

Срещу всеки човек, който е сложил край на живота си, още 20 правят неуспешни опити за това. Най-често опити за самоубийство се правят в развиващите се азиатски държави. В ЕС честотата е най-голяма в Литва, Австрия, Унгария и Финландия. Заради значимостта на този проблем 10 септември е обявен от Световната здравна организация за Ден на суицидната превенция. Тази година той ще бъде посветен на възможностите за предотвратяване на тези инциденти на всички нива - лично, обществено, държавно.

У нас край на живота си от началото на годината до сега са сложили 337 души, общо опитите за самоубийство са били 1387. По-често на живота си посягат жените - 737 пъти. Техните опити обаче по-рядко завършват трагично - 69 случая. В същото време от 316 опита за самоубийство при мъжете, 268 са били успешни. Според специалистите обаче тези данни не са представителни за страната ни. Реално броят на трагичните инциденти е много по-голям, но не се отчита, смята д-р Христо Хинков, зам. директор на Националния център за опазване на общественото здраве. За сравнение през 1996 г. смъртността от самоубийства у нас е била 21/100 000 души, през 2008 г. тя е стигнала до 12/100 000.

Причините за самоубийствата са комплексни - социални, психологични и биологични, обясни проф. Вихра Миланова. Само една трета от инцидентите се дължат на психично разстройство като депресия или шизофрения. Рискови фактори са различни кризи, в следствие на стрес, тежко заболяване, състояния на хронична болка. Значение за самоубийствата имат редица социални фактори и ситуации, с които някои хора се справят по-трудно от други. Влияние оказва дори времето и сезоните. Суицидният риск се увеличава в сутрешните часове на пролетта и есента.

Контактът между лекаря и пациента е от съществено значение за предотвратяването на самоубийствата.У нас обаче специалистите срещат доста проблеми в работата си. Недостатъчно доброто финансиране на психиатричната помощ и липсата на координация между различните институции, са едни от основните недостатъци на сегашната система. Затова в Министерство на здравеопазването се създава работна група, която да предложи варианти за решаване на проблемите, каза зам. здравният министър д-р Валерий Митрев. В нея ще бъдат поканени за участие и експерти от Министерството на труда и социалната политика. Освен това ще се възстанови работата на Националния съвет по психично здраве към МЗ.

Източник: БГНЕС