Припомняме ви историята на Нобеловата награда за икономика или по-точно на Наградата за икономически науки на Шведската централна банка (Риксбанк) в памет на Алфред Нобел. Тя е най-престижната в света награда за принос в областта на икономиката и се връчва всяка година от Шведската кралска академия на науките. Носителят й получава златен медал, диплома и значителна парична сума.

Наградата за икономика не е спомената в завещанието на Алфред Нобел. Тя е добавена през 1969 г. с помощта на Риксбанк и оттогава е присъждана от Нобеловата фондация по същия начин, по който се присъждат петте първоначални Нобелови награди. С наградата за икономика се отличават важни научни открития, както и тяхното въздействие върху тази област от познанието.

Нобеловата награда за икономика се присъжда въз основа на номинации от специално подбрани икономисти, препоръка на Комисията по наградите за социални науки към Шведската кралска академия на науките и чрез тайно гласуване от цялата академия. Нобеловият лауреат по икономика се избира всеки октомври.

2008 г. - американецът Пол Кругман за неговите анализи на търговски модели.

2007 г. - американците Леонид Хървиц, Ерик Маскин и Роджър Майърсън станаха носители на Нобеловата награда за икономика за 2007 година за научните им трудове, допринасящи за изясняване на ситуации, в които пазарите работят добре.

2006 г. - американецът Едмънд Фелпс стана носител на Нобеловата награда за икономика за приноса си за задълбочаване на разбирането на връзката между краткосрочните и дългосрочните ефекти от икономическата политика.

2005 г. - израелският и американски гражданин Робърт Ауман и американецът Томас Шелинг спечелиха Нобелова награда за икономика за това, че са допринесли за по-доброто разбиране на конфликтите и сътрудничеството чрез анализа на теорията за играта. С работата си 75-годишният Ауман и 84-годишният Шелинг са помогнали да бъдат обяснени икономически конфликти като ценовите или търговските войни, както и факта, че някои общности постигат по-големи успехи от други при управлението на общите ресурси.

2004 г. - норвежецът Фин Кидланд и Едуард Прескът от САЩ за техния научен труд, според който бизнес циклите се определят от фактори като промените в икономическата политика и технологиите.

2003 г. - американецът Робърт Енгъл и британецът Клайв Грейнджър за създадените от тях "нови статистически методи за работа с две ключови характеристики на много икономически времеви редове: времевата неустойчивост и неинертността".

2002 г. - Даниел Канеман (има и израелско гражданство) и Върнън Смит - САЩ- за използването на психологически изследвания и лабораторни експерименти в икономическия анализ (Смит е отличен за това, че е "въвел лабораторните експерименти като средство на емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативните пазарни механизми").

2001 г. - Джордж А. Акерлоф, А. Майкъл Спенс, Джоузеф Е. Стиглиц -САЩ- заради "техния анализ на пазарите с асиметрична информация".

2000 г. - Джеймс Хекмън, САЩ, и Даниъл Макфаден, САЩ - за развитие на теорията и методите за статистически анализ в поведението на индивидите и домакинствата.

1999 г. - Робърт Мъндел, Канада (работещ в САЩ) - за анализа му на паричната и фискалната политика при различни системи на обменни курсове и за теорията му за оптималните парични пространства" (част от първоначалните дискусии по прилагането на Европейския икономически и валутен съюз).

1998 г. - Амартия Сен, Индия - за приноса му в икономиката на социалната област, с който е спомогнал да бъдат анализирани икономическите механизми, лежащи в основата на глада и нищетата.

1997 г. - Робърт Мъртън, САЩ, и Майрън Шоулс, САЩ - за създаването на нов метод за оценка на производните финансови инструменти.

1996 г. - Джеймс Мирлийз, Великобритания, и Уилям Викри, Канада - за разработки на тема сделки и по-специално търгове, за които липсва пълна финансова информация, както и за приноса им за по-задълбочено разбиране на различни икономически дейности, вариращи от застрахователни и кредитни операции до данъчни системи в условията на конкуренция.

1995 г. - Робърт Е. Лукас (младши), САЩ - за изследването му "Как рационалните предвиждания променят макроикономическия анализ".

1994 г. - Джон Харсани, САЩ (от унгарски произход),Джон Неш, САЩ, и Райнхард Зелтен, Германия - за приноса им към икономическата теория и в частност към теорията за игрите.

1993 г. - Робърт Фогел, САЩ, и Дъглас Норт, САЩ - за изследователската им работа по въпросите на икономическата и институционалната реформа.

1992 г. - Гари Бекер, САЩ - за опита му да обясни някои страни от поведението на човека с икономическата теория.

1991 г. - Роналд Коус, САЩ - за откриването и изясняването значението на трансакционните разходи и права върху собствеността на институционалната структура и функционирането на икономиката.

1990 г. - Хари Марковиц, САЩ - за теорията за оптималните инвестиции, наречена теория за избор на портфейл, Уилям Шарп, САЩ - за теория за оценка и ценообразуване на финансовите пазари, и Мъртън Милър, САЩ - за принос в теорията за финансите на корпорациите.

източник: БТА