Въпреки че индустрията на България ще се съвземе в началото на 2010 г., ръстът на БВП ще остане в територията на отрицателните стойности през цялата следваща година. Това прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов на кръгла маса „Пътят за излизане от рецесията за Югоизточна Европа - предизвикателства и двигатели"

Модератор на кръглата маса беше Дебора Револтела, която отговаря за стратегически анализи на финансовия сектор за ЦИЕ в УниКредит Груп. Около мнението, че корпоративният сектор ще изведе региона от рецесията, се обединиха и останалите участници в кръглата маса, открита от Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

„Вече не може да се разчита на бум на чуждите инвестиции или пък на бум на потреблението, какъвто наблюдавахме в последните години. Но постепенно Източна Европа се превърна в „произвеждащата ръка" на запада и това ще помогне на региона да се възползва от по-скорошното от очакваното възстановяване на икономиката на Еврозната", обобщи Матео Фераци, икономист от УниКредит Груп.

Хампарцумян акцентира и на значението на развитието на инфраструктурата в региона, не само под формата на магистрали, но и комуникации и технологиите на 21 век.

Според Павлов българската икономика ще изпита растеж под потенциалния за по-продължителен период от време, отколкото другите развиващи се пазари в Европа, тъй като тя беше една от страните, които най-активно участваха в последния бум на инвестициите и потреблението, където ръста в вътрешното търсене беше финансиран чрез бързо увеличаване на дефицита по текущата сметка и външния дълг.

„Бързото нарастване на разходите постави под значителен натиск съществуващите ресурси в икономиката, принуждавайки равнището на цените да нарасне. Възникнаха балони, свързани с цените на недвижимите имоти и ценните книжа търгувани на фондовия пазар. В края на краищата прегряването на икономиката доведе до увеличаване на уязвимостта на частния сектор в навечерието на колапса на Lehman Brotrers, което беляза началото на най-тежката фаза от глобалната финансова и икономическа криза", обясни Павлов.

На този фон, въпреки значителния спад отчетен през 2008 и 2009 г., ребалансирането на българската икономика изглежда все още не е приключило и ние очакваме, макар и с намаляващи темпове, БВП да продължи да се свива през по-голямата част на 2010 г.

Въпреки това индустрията на страната ще се възстанови от рецесията още през първата половина на 2010, смята Павлов. Основната причина за това ще е възстановяването на икономиката на Еврозоната, което ще се отрази благоприятно на експорта. Освен това, в подкрепа на индустрията ще е и т.нар. „преобръщане на цикъла на незавършено производство", т.е. компаниите ще трябва да увеличат производството си, за да запълнят складовите си наличности, намалени в резултат на намаленото потребление заради кризата в последните месеци.

Оптимистичните прогнози за възстановяването на индустрията обаче не означава автоматично възстановяване и на икономическия растеж, посочи Павлов. Той обясни, че въпреки че индустрията ще поведе излизането на рецесията са налице няколко вторични ефекта от кризата, които сега се стоварват върху икономиката.

Комбинацията от нарастваща загуба на работни места, спадащи цени на недвижимите имоти и анемичен ръст на кредита влияят негативно върху потребителските разходи и инвестициите, и ще задържат ръста на БВП през следващата година в негативна територия . Прогнозите на икономистите от УниКредит Груп са, че България ще завърши 2010 с ръст от -2.5% на БВП.

Източник: БГНЕС