През комунистическата ера Западът често гледаше на продуктите, произведени в Източна Германия, като на евтини и нискокачествени.

И въпреки това 20 години след падането на Берлинската стена популярността на много бивши източногермански марки се възражда, макар да бяха отписани след обединението на Германия, отбелязва Клайв Фрийман от ДПА.

Времената бяха трудни за производителите от Източна Германия след обединението. Хиляди компании фалираха или бяха приватизирани, оставяйки без работа 4 млн. източногерманци. Освен това потребителите от Източна Германия, освободени от ограниченията на комунистическия режим, веднага пренасочиха вниманието си към марковите западни стоки.

"Потребителските предпочитания на хората се промениха буквално за една нощ", отбелязва Нилс Буш-Петерсен, говорител на берлинска асоциация на търговците на дребно. "Хубавите стоки с уважавани източногермански марки стояха по рафтовете и не се купуваха", допълва той.

Западните продукти бяха познати на много хора, живеещи на изток - или заради коледни колети, изпращани от роднини от западната част, или като подаръци, донасяни отвъд Стената. Новост беше внушителният асортимент от западни марки. Хората се втурнаха към тях веднага щом се появяха в източната част, след като държавните вериги за търговия на дребно Конзум (Konsum) и Ха О (HO) бяха заменени от западни дистрибутори.

Само шепа източногермански компании оцеляха след обединението. Една от тях бе Rotkaeppchen - производител на шампанско с централа във Фрайбург, южно от Лайпциг, и история от 1856 година.

При комунизма компанията бе превърната в кооперация, произвеждаща 15 млн. бутилки шампанско на година. След обединението хората първоначално се насочиха към по-бляскави западни марки. През 1991 г. бяха продадени едва 2.9 млн. бутилки шампанско "Малката червена шапчица" на Rotkaeppchen.

Низходящата тенденция бе преобърната, когато техническият директор на компанията Гюнтер Хайзе пое бизнеса с четирима колеги през 1993 г., подпомогнати от предприемача и производител на ликьор Харалд Екес-Шантре. Последвалите усилия за навлизане на западногерманския пазар пожънаха голям успех. До 2000 г. Rotkaeppchen бе пазарен лидер в Германия с продажбата на 50 млн. бутилки годишно.

Дори през 2002 г. Rotkaeppchen купи един от най-големите си конкуренти - винарската изба Mumm с централа в Западна Германия. Сега компанията държи дял от 40 процента на германския пазар с продажбата на общо 140 млн. бутилки на година.

Успехът е още по-забележителен, имайки предвид, че нейното 650 хектара лозе едно от най-малките в Германия.

С поглед в миналото Хайзе заяви, че повечето хора в Източна Германия са били щастливи от падането на Берлинската стена преди 20 години, но "не са имали представа за икономическите последици". Икономическият спад на Източна Германия бе толкова драматичен, че експертите определят почти като чудо факта, че някои компании от източната част изобщо са оцелели.

Florena Cosmetics е друг успешен пример. Централата й се намира в бившия източногермански град Валдхайм в провинция Саксония, където за компанията работят 350 души.

Историята на Florena датира от 1852 г., когато тя привлече международното внимание с изобретяването на сапун за зъби - един от предшествениците на днешната паста за зъби. До 2006 г. Florena, която сега е собственост на Beiersdorf, имаше оборот от 88.8 млн. евро, продавайки над сто продукта за грижа за кожата и ръцете.

"Лосионът за след бръснене на Florena се продава особено добре на изток", коментира от Берлин бизнес анализатор на източните продукти. След като въодушевлението около западните стоки премина, много източногерманци се върнаха към традиционните източни продукти като сухарите Burger, корнишоните Spreewald, перилния препарат Spee, цигарите F6, Club Cola, ликьора Nordhaeuser и бирата Radeburger.

Проучвания, направени в бившата Източна Германия в края на 90-те години на миналия век, показват, че едва 2 на сто от анкетираните предпочитат западни продукти пред местните. Говори се дори за възраждането на Trabant - легендарния бълващ дим автомобил от времето на Студената война - макар и като електрическа кола.

Германската група за производство на умалени модели на автомобили Herpa GmbH планира до 2012 г. да въведе съвременна екологична версия на "Траби". Компанията посочва, че сравнително леката кола ще бъде ободурдвана с покрив като слънчев панел, който ще презарежда батерията й. С едно зареждане ще могат да се изминават около 250 км.

Първоначалният дизайн, напомнящ кутия, на автомобила, от който между 1957 и 1991 г. са произведени над 3 млн. броя, ще бъде запазен.

Говорителят на Herpa Даниел Щиглер изрази надежда, че новосъздаденият "Траби" ще обединява старото и новото като стилен автомобил с история и електрическо зареждане, тъй като такава е тенденцията".

Източник: БТА