Министри на отбраната, висши военни офицери и лидери на индустрията се събират тази седмица в Лондон за Международното изложение за отбрана и сигурност (DSEI), което се счита за най-голямото военно изложение в света. Но докато DSEI предлага поглед към бъдещето на войната, представяйки най-новите технологии, истинското изпитание за Европа не е свързано с иновациите в теорията, а с това дали може да се мобилизира достатъчно бързо в реалността.

Това пише в свой анализ за POLITICO Ник Картър, бивш началник на Щаба на отбраната на Обединеното кралство и стратегически съветник в Tony Blair Institute for Global Change.

Той цитира Атлантическия съвет, който наскоро посочва, че основният проблем на Европа досега е бил политическото и военно нежелание да се изправи пред предизвикателството. Но към днешна дата - с колебанията на Вашингтон и заплахите от Москва - Старият континент се намира на стратегически кръстопът, изправен пред избора да поеме отговорност за собствената си отбрана и сигурност или да остане опасно зависим от сили извън неговия контрол.

Под въпрос е дали нарастващото съгласие между европейските лидери и значителното увеличение на европейските разходи за отбрана могат да се реализират достатъчно бързо, за да спасят Украйна без значителна помощ от САЩ. Остава да се види и дали тези фактори могат да възстановят възпиращия ефект в евроатлантическата зона, за да предотвратят материализирането на руската заплаха преди 2030 г., пише още той.

Според експерта в наши дни възпиращият ефект трябва да отчита и така наречената „сива зона“. Русия вече подкопава ангажимента на НАТО по член 5 за взаимна отбрана чрез атаки, които попадат в тази хибридна категория. Те целят отслабвнето на решимостта на Запада, без да предизвикат конвенционален военен отговор. Това създава условия за ескалация на премерените провокации, включително саботажи на подводни кабели, кибератаки срещу електропреносната мрежа или „инциденти“ с ракети в близост до територията на НАТО. Всички тези действия са част от целенасочена стратегия за разширяване на влиянието на Москва.

Междувременно на бойното поле в Украйна наблюдаваме смесица от Първата и Третата световна война – казус в реално време, който олицетворява някои аспекти на бъдещите конфликти.

Според ръководителя на външната политика, ако Украйна не продължи да получава подкрепа, всички европейци „ще трябва да започнат да учат руски език“

Първият дипломат на ЕС Кая Калас: Русия има план за дългосрочна агресия срещу Европа

През последните няколко години станахме свидетели на това колко бързо се променя характерът на конфликтите и как границите между сушата, морето, въздуха, космоса и киберпространството избледняват, докато се стремим да интегрираме тези области, за да извлечем предимство, продължюава с анализа си Ник Картър от Tony Blair Institute for Global Change.

Според него мнозина с право посочват изобретателността на Украйна в адаптирането под обстрел. Експертът обаче предупреждава, че иновационните сили на Русия също не трябва да се подценяват - Москва произвежда евтини дронове, използва електромагнитно заглушаване и изкуствен интелект за насочване на безпилотните си рояци и преобразува икономиката си в двигател на войната. Само през тази година тя ще произведе 1500 танка, 3000 бронирани превозни средства и 200 балистични ракети — колкото годишното производство на НАТО за няколко месеца.

Предвид темпото на технологичните промени, е от решаващо значение Европа да е в крак с иновациите и отбранителното ѝ планиране да се основава на този принцип. При война, страната, която се адаптира най-бързо, винаги е имала и ще има по-големи шансове за победа, акцентира експертът и цитира военния историк сър Майкъл Хауърд, който казва: „Всички правят грешки, затова важното е да се развие интелектуалната способност да се адаптираш по-бързо от другия“.

По думите ми обаче, за да се случи това, Европа се нуждае от фундаментално преосмисляне – не само на необходимите способности сега и в бъдеще, но и на това как трябва да се променят нейните системи и институции, за да ги реализират. Това означава увеличаване на производството в областта на отбраната, модернизиране на въоръжените сили, преосмисляне на обществените поръчки и инвестиране в подходяща комбинация от способности за днешните заплахи, както и за тези, които вече се виждат на хоризонта.

В коментарите си по време на срещата на Г-7 в Канада американският президент Доналд Тръмп намекна, че за момента няма да подкрепи по-нататъшни енергийни санкции срещу Русия

Защо подкрепата на САЩ е нужна за новите енергийни санкции на ЕС срещу Русия

Европа все пак може да се похвали с по-силна основа, след като членовете на НАТО извън САЩ се ангажираха да увеличат основните разходи за отбрана до 3,5% от БВП, а ЕС стартира своя фонд Security Action for Europe (SAFE) на стойност 150 милиарда евро за увеличаване на отбранителния му капацитет. Но тези стъпки няма да бъдат достатъчни, ако парите не бъдат изразходвани бързо. И правилно.

В същото време Обединеното кралство признава, че няма да постигне целта си до 2035 г., а Испания отказва да поеме какъвто и да е ангажимент. Освен това, според Международния институт за стратегически изследвания, инициативата SAFE е незначителна в сравнение с 1 трилион долара, които ще бъдат необходими, за да се запълнят пропуските в отбранителен капаците на Европа, ако САЩ се оттеглят.

На фона на всичко това, неизказаната истина е, че само повече пари не са достатъчни. Без стратегия, политическа решителност, национална устойчивост и структурни реформи, инвестициите няма да се превърнат в реална способност. Твърде често разходите за отбрана се разглеждат като програма за създаване на работни места в промишлеността, а не като императив за сигурността. Но правителствата трябва да бъдат честни с гражданите си: по-високите разходи за отбрана ще означават трудни компромиси, посочва още бившият началник на Щаба на отбраната на Обединеното кралство.

Днес проучванията показват, че макар половината от британците да очакват световна война в рамките на десетилетие, само една трета подкрепят увеличаването на бюджета за отбрана, ако това означава по-високи данъци или съкращения в други области. И макар Европа да трябва да се стреми към поне 3,5% от БВП за отбрана, дори и този размер на разходите ще бъде недостатъчен без реформа в обществените поръчки и начина на мислене в индустрията.

DSEI ще покаже технологиите, които ще оформят бойните полета на утрешния ден, но истинският въпрос е дали Европа има волята, бързината и координацията да превърне тези технологии в надеждно средство за възпиране. Нашите икономики са 10 пъти по-големи от тази на Русия, нашата технологична база е значително по-силна, а нашите съюзи са без конкуренция. Ако решим да действаме спешно, тогава всяка заплаха от Русия може да бъде преодоляна. Въпросът е дали ще го направим, посочва в заключение Ник Картър от Tony Blair Institute for Global Change.