За 20-те години, откакто се срина комунистическата система, Централна Европа успя да извърши нещо невиждано - да преобрази плановите си икономики и да ги приобщи към пазарните икономики.

"Всички ние успяхме, а по онова време нямаше никаква гаранция за успех", със задоволство заяви неотдавна полският министър на финансите Яцек Ростовски на регионален икономически форум в Криница, в южната част на Полша.

Полша, най-голямата икономика сред 10-те нови членки на ЕС след разширяванията от 2004 и 2007 година, бе първата, която започна системна реформа през 1990 година. Днес тя е единствената страна на ЕС, която продължава да отчита икономически растеж през цялата кризата, отбелязва в анализ за АФП Станислав Вашак.

Промените напълно разтърсиха икономическия пейзаж в така наречените източни държави, помитайки много "бижута" на комунистическата икономика като полските корабостроителници,люлка на борбата срещу бившия режим, които днес са на път да изчезнат.

Само малък брой, частично или изцяло приватизирани компании, отново разцъфнаха. Румънските предприятия за производството на автомобили Dacia сега на Renault и чешката Skoda на Volkswagen,полската петролна компания Orlen и унгарската MOL станаха играчи от европейски мащаб редом с местните новородени или международни групи, които инвестираха в Изтока.

"В началото си казвахме: "Ако преминаването от пазарна към планова икономика е равносилно да сготвиш рибена супа, като използваш аквариум, то обратното ще бъде безкрайно по-трудно",спомня си Иван Миклош, бащата на словашката реформа.

Целта изглеждаше обща: пазарната икономика. Но отправната точка, възприетите методи и темпото на промени бяха различни.

Унгария, Чехословакия и Източна Германия бяха възприемани като блажени страни в Полша, където за някои продукти имаше определени дажби и вилнееше инфлацията, достигнала 750 процента през декември 1989 година.

Балтийските страни, които върнаха независимостта си от някогашния СССР през 1991 година, бяха принудени да изградят отново икономиките си.

В началото "ние дори не знаехме къде се изнасяше продукцията ни", спомня си г-жа Казимера Прунскене, първата жена-премиер на независима Литва.

Унгария започна реформата си постепенно през 1992 година. България официално постави началото на приватизациите в страната през 1997 година.

"Бившата ГДР е изключение. Тя не бе принудена да се оправя съвсем сама, защото богатата голяма сестра, бившата ГФР, я взе под крилото си", обяснява Карл Бренке, специалист по обединението на двете Германии в Института за икономически изследвания (DIW).

Мащабните преструктурирания, от които често се възползваше бившата номенклатура, бяха съпътствани от злоупотреби и станаха причина за появата на безработицата, ново явление в източния блок, където да работиш бе задължение.

Безработицата в бившата ГДР продължава и сега да бъде два пъти по-висока, отколкото в Западна Германия. Приходите на гражданин от някогашната Източна Германия днес се формират средно 40 на сто от социални помощи.

Цената на затварянето на румънски мини бе 90 000 съкратени работни места. Нов проект предвижда закриването на още 48 000 работни места до 2012 година.

Според Витолд Орловски, експерт от PricewaterhouseCoopers "нито едно западно правителство нямаше да оцелее дори и шест месеца с такава програма за пожертвувания".

Източник: БТА