Както е видно от графиката построяването на възходящ тренд се формира чрез използването на дъната формирани от котировките, а при низходящо движение линията се формира от достигнатите върхове. Трендовата линия, както и дъната и върховете са основа за формиране на т. нар. нива на съпротива и подкрепа.

Подкрепата по същността си е ниво, при което интересът на купувачите е изключително силен и превъзхожда напрежението създавано от продавачите. За подкрепи при възходящо движение се приемат самата трендова линия, както и всяко формирано дъно. Съпротивата е обратно понятие на подкрепата - това е ниво или зона от котировки, при която натискът създаван от продавачите превъзхожда офертите на купувачите и възхода на котировките забавя темпа си. Съответно ниво на съпротива при възходящо движение са формираните в предишни периоди върхове. За да може тренда да запазва посоката си, в случай че е възходящ трябва всяко следващо дъно да е с по-висока котировка от предходната и съответно всеки следващ връх да бъде по-висок от предхождащия го.

По тази дефиниция нивата на съпротива и подкрепа формирани от върховете и дъната могат да бъдат използвани като ранен сигнал за обръщане на тренда. Ако при възходящо движение котировките не успеят да „пробият" предишен връх и след това се стигне до низходящо движение със стойности по-ниски от последното дъно съществува голяма вероятност за обръщане на посоката от възходящ към низходящ тренд. Друг важен аспект за нивата на съпротива и подкрепа е възможността за тяхната „смяна на ролите". Винаги, когато ниво на съпротива или подкрепа е пробито (с решителен пробив - достатъчен като стойност и затвърден във времеви период) то променя ролята си.

С други думи, когато една съпротива е пробита тя се превръща в подкрепа и обратното. Правилното построяване на тренд и обозначаване на зони на съпротива и подкрепа дава множество възможности за влизане и излизане от пазара. Основна теза е, че тренд, който се е утвърдил остава в сила, докато не бъде решително пробит. Това ще рече, че всеки път, когато котировките се доближават или допират трендовата линия съществува добър сигнал за търговия в посоката на трендовото движение. Така се определя и важността на всяка трендова линия - колкото по-дълго издържи едно движение в една посока и колкото повече тестове (опити за пробив) бъдат неуспешни толкова по-значима ще бъде тази линия и при формиране на бъдещите пазарни котировки. Така може лесно да се степенуват и тежестта на влияние на разнопосочни трендове - формиран тренд, който е бил в сила да кажем за период от 1 година е със значително по-важно влияние от формирания в обратна посока седмичен тренд.

В същото време пробивът на тренд-линия е едно от най-добрите и най-ранни предупреждения за промяна в тренда или поне за коригиране на скоростта на движение (съответно ъгъла, под който се движат пазарните котировки). Тук възниква един от най-трудните въпроси при графичния анализ използвайки трендови линии. Какви действия се предприемат при „незначителни" пробиви на трендова линия? Има случаи, при които поради различни фактори (повишаване на волатилността, резки спадове и покачвания и др.) се стига до пробив на трендова линия, след което графиката отново навлиза в първоначалната посока на движение. Това поставя анализаторa в доста трудна ситуация и под въпрос дали съществуващият тренд вече е пробит.

При подобни случаи трендовата линия може да бъде преначертана, като се използва вече формираното по-ниско дъно и съответно се коригира ъгъла на движение на котировките. Също може да не се предприемат никакви действия и графиката да остане в първоначалния си вид. Правилно действие в подобни случаи няма, тъй като всеки анализатор сам определя нормите, при които ще приеме един пробив за достатъчно решителен. Главно този пробив се разглежда в две посоки - времевия период, за който пробивът е валиден и стойността, с който е пробита съответната важна зона.

Относно продължителността на пробива най-често се приема, че ако за база на графиката се използват едночасови периди, то пробивът трябва да остане валиден поне един час. Тоест, пробивът е валиден, когато продължителността му надхвърля периода, който се използва за базисен при изграждане на графиката. Що се отнася до стойността (размерът) на движението, при което се пробива трендова линия решението за всяка ситуация е субективно.

Всеки анализатор приема различни стойности за решителни, съобразно търгуваната валутна двойка, нейната волатилност, вида на графиката за изминали периоди и др. Важно е също да се отбележи, че колкото по-остро е движението на котировките (независимо от посоката) толкова по-вероятно е този тренд да не запази значимостта си за дълъг период от време. С други думи по-полегатите трендови линии са по-трудни за пробиване и са валидни за по-дълъг период от време. Това означава, че при по-остри движения пробивът може да е сигнал поне за преначертаване на тренда и формиране на по-нисък ъгъл на движение на пазарните котировки.

В утрешната статия ще продължим разглеждането на графични методи за използване на формирани трендове - „принцип на ветрилото" и използване на минали тренодве за установяване на начало на нов тренд, времева рамка и продължителност.

Александър Николов, Head of Trading & Analysis, City Capital Ltd.