Дали финансовата криза подпомогна или забави развитието на Китай? Приближи ли го до САЩ? Професор д-р Джинг Мен, специалист по отношенията между Китай и САЩ, анализира положението в НАТО Преглед. Джинг Мен завежда катедрата "Отношения Китай-ЕС" в Европейския колеж в Белгия.

Китай се надига. След реформаторската политика от края на 70-те години средният растеж на китайската икономика е 9% годишно. Китай се превърна в третата световна икономическа сила. Страната изпревари Съединените щати като най-голям търговски партньор на Япония през 2004 г., на Индия през 2008 г. и на Бразилия през 2009 г. Китай е най-големият вносител в САЩ, с която има търговски излишък от 266.3 млрд. долара през 2008 г. Същата година страната стана и най-големият държател на американски държавен дълг, надминавайки Япония.

Финансовата криза още повече засили значението на Китай в световната икономика. Смята се, че държавата притежава 2 трлн. долара чуждестранна валута. Огромният резерв американска валута рязко контрастира със САЩ, където държавният дълг вероятно ще надвиши 12 трлн. долара тази година.

Пакетът стимули на стойност 586 млрд. долара, отпуснат от китайското правителство, демонстрира решимостта му да удържи на кризата. В началото на 2009 г. китайският премиер Уън заяви, че при необходимост Китай ще приеме и втори пакет стимули, за да даде тласък на икономиката. На срещата на Г 20 бе посочено, че се очаква тази година Китай да играе по-голяма роля в усилията за справяне с кризата.

Китайските лидери се опитват да намерят решение на появилите се проблеми, но преди всичко се интересуват защо са се появили, за да избегнат подобни проблеми в бъдеще.

Джоу Сяочуан, гуверньор на Китайската народна банка, смята, че недостатъците на международната парична система до известна степен могат да бъдат поправени чрез създаването на нов световен валутен резерв. Спорната му идея разтревожи американците, но бе спокойно приветствана от редица европейски и азиатски държави. Макар че идеята на Джоу не предполага да се замени доминиращото положение на долара в близко бъдеще, тя може да предизвика революция в международната парична система.

Редом с ръста на своята икономическа мощ, Китай постоянно увеличава военния си бюджет, чийто годишен ръст се измерва с двуцифрени числа. Страната се стреми да създаде армия, отговаряща на икономическата й мощ и способна да защищава въздушното й пространство и акваторията й. След години спорове сред лидерите му през следващите няколко години Китай вероятно ще се сдобие с първия си самолетоносач.

Вследствие на военното си укрепване Китай сви мускули и стана по-активен. За първи път от епохата на династията Минг Китай, страната изпрати кораби в защита на своя флот - два кораба-разрушители и един кораб за снабдяване се отправиха към водите край сомалийското крайбрежие. Китай проведе и няколко военни учения с други държави-членки на Шанхайската организация за сътрудничество.

От началото на 2009 г. китайски кораби на няколко пъти преследват набедени в шпионаж американски кораби в Южнокитайско море. През юни китайска подводница случайно се сблъска с голям подводен сонар, теглен от американски разрушител, изпратен в Южнокитайско море за участие в съвместно военно учение с държави-членки на АСЕАН.

Неотдавна страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) се събраха на първата си среща на високо равнище. На мнение, че международната криза дава възможност за промяна на международния икономически и политически ред, четирите държави заявиха намерението и волята си да участват по-активно в международните дела. Макар че несъмнено е най-влиятелната от четирите страни, форматът БРИК е добра платформа за Китай за преговори със САЩ и Европа по въпросите на устойчивото развитие, затоплянето на планетата и световния мир и стабилност.

Някои твърдят, че ролята на Съединените щати в световната икономика залязва и Китай ще ги измести като световен лидер. Финансовата криза като че ли дава златна възможност на Китай да затвърди тази тенденция. Но въпреки че засилването на Китай е дългосрочна тенденция, сегашната финансова криза няма кой знае колко да улесни развитието на страната за сметка на интересите на Съединените щати.

Защо не? Финансовата криза е предизвикателство и за САЩ, и за Китай. Фактът, че Китай притежава най-голямата част от американския държавен дълг само показва, че двете страни се намират в една и съща лодка. И двете трябва да приемат взаимната си зависимост и да координират усилията си. Независимо дали това се харесва, Китай ще бъде принуден да продължи да изкупува американския дълг.

Въпреки че в началото на годината китайският премиер Уън Дзябао изрази своята загриженост от стойността на американските държавни книжа, той знае, че ако Китай спре да ги изкупува, те още повече ще се обезценят. Китай е принуден да помогне на САЩ, за да помогне на себе си. От друга страна, макар че Китай търси друга валута за инвестиции, изглежда, че нито еврото, нито йената са готови да бъдат алтернатива.

Освен това развитието на Китай се движи от износа. Драстичното свиване на търсенето в Съединените щати, Европа и Япония незабавно се отрази на китайската външна търговия, която през май 2009 г. бе с 25.9% по-малко в сравнение със същия период от предходната година. Редица ориентирани към износа предприятия фалираха и над 20 млн. души останаха без работа.

Финансовата криза принуди китайското правителство да отговори на няколко въпроса: как ефективно да стимулира вътрешното потребление? Как да създаде работни места за изхвърлените на улицата работници? Как да запази устойчивото развитие? Пекин е подложен на силен натиск да задържи 8-процентния растеж, защото в противен случай ще се изправи пред огромни социални проблеми. И дори ако реши останалите въпроси краткосрочно, този с устойчивото развитие в дългосрочен план си остава предизвикателство за китайското правителство.

Китай трябва да осъществи буксуващата политическа и социална реформа, за да се създаде цялостна система за благосъстояние, която предлага на хората разумна социална сигурност. Само ако изчезнат притесненията на хората за образованието, медицинските застраховки и пенсиите, може да се стимулира ефективно вътрешното потребление. Но това няма да се случи от днес за утре.

И накрая най-важното е, че Китай няма нито амбицията, нито възможностите да оспорва лидерството на САЩ. В сравнение със суперсилата САЩ, Китай е само една регионална сила. Както разходите, така и рискът са твърде високи за Пекин, за да се ангажира с толкова много международни въпроси като САЩ - от Ирак до Афганистан и от Иран до Северна Корея.

Повече власт в света означава повече отговорност. Но Китай все още не е готов да поеме толкова международни задължения. Основен приоритет за страната е собственото й икономическо развитие. Тя държи и на регионалния мир и стабилност. Макар че силата му укрепва, Китай не може да играе ролята на Съединените щати на международната сцена.

Всъщност икономическият и политическият ред, въдворен от Съединените щати, създаде благоприятна среда за развитието на Китай. Китай се качи на влака и невероятно се възползва от международната система, поддържана от САЩ. Ползата, която Пекин извлича от това, ще го стимулира да приеме лидерството на Вашингтон.

Ако добре се направлява, след финансовата криза твърдата и меката сила на Китай ще продължи да расте, но САЩ ще си останат ненадминати.