През последните 2 години, докато пишех апокалиптични сценарии (Апокалиптичен сценарий 2008; Апокалиптичен сценарий 2009), аз бях песимистът, а мнозинството оптимисти. Сега сякаш всички са песимисти за близкото бъдеще, което в крайна сметка може да се окаже положителен сигнал.

Преди да започна с прогнозите за 2010, препрочитам точките от 2009, които в общи линии са се реализирали, с изключение на тази за политическата среда у нас. Ето че имаме еднопартийно правителство, със силен на приказки лидер и доста неадекватни министри. Това, разбира се, не е добре, като се има предвид, че кризата е далеч от своя край:

1. Настъпва новата 2010 година, отминават празниците, а и с това - склонността на населението да харчи. Първите месеци на годината се отличават традиционно с по-ниска икономическа активност, но сега нещата са наистина зле. Вътрешното потребление продължава да пада, като временното стабилизиране на икономическа обстановка по света само частично компенсира чрез умерен ръст на износа.

2. Безработицата също расте, доходите падат, банковото кредитиране остава свито. Тези фактори продължават да натискат надолу цените на имотите, които не спират да падат. Загубата на работни места в сектора и свързаните с него дейности също се повишава. Имаме нови фалити на строителни фирми, недостроени сгради, излъгани купувачи...

3. След временното оживление в световната икономика, в резултата на трилионите държавни стимули, излети в икономиките, ефектът им започва да отмира. Големите държави отново се връщат в рецесия. Безработицата остава висока, потреблението ниско, банките консервативни. Контракцията в кредитирането е процес, който ще продължи по-дълго от колкото ФЕД, ЕЦБ и другите централни банки се надяват. Десетилетия на бум в кредитирането не се коригира за няколко месеца.

4. Фондовите пазари поемат отново надолу, тествайки дъната от началото на 2009 г. Родната борса също следва световните тенденции, като апатичността на инвеститорите достига максимални стойности. На БФБ остават все по-малко дребни инвеститори, активите на фондовете намаляват, като Управляващите дружества трудно покриват разходите си.

5. Продължават банковите проблеми по света... и у нас. Лошите кредити растат, банките реализират загуби, лихвите остават сравнително високи. Кредитирането е минимално, което подтиска всички сектори на икономиката. Възможни са придобивания (да се надяваме не и от страна на държавата) и окрупняване в сектора.

6. Вече на всички световни лидери им става ясно че W-образна рецесия е налице. Продължава безумното печатане на пари, нараства държавната задлъжнялост до нови рекорди. Някои правителства се задъхват, инвеститорите са все по-малко склонни да ги кредитират. Следва вълна от понижение на рейтингите на редица държави, което се отразява в по-високи лихви по дълговете им.

7. България, като малка и отворена икономика, понася последиците на новата икономическа стагнация по света. Правителството се опитва да съживи строителния сектор с държавни поръчки за инфраструктурни проекти. Разбира се, евентуалните ефекти от тези проекти няма да са чудотворни, нито бързи, особено като се има предвид, че процедурите се бавят, а средствата от ЕС идват трудно. А и компетентността на правителството, както и прозрачността, все повече се поставят под въпрос.

8. Брутният вътрешен продукт се свива отново, в резултата на ниското вътрешно търсене, срив в сектора на услугите, както и стагнация на външната търговия. Имотите продължават да поевтиняват, като строителите, притиснати от кредитите, са принудени да продават на все по-ниски цени. Богатството на населението също продължава да пада, което се отразява на поведението на потребителите.

9. Във втората половина на 2010 вероятно ще бъдем близо до дъното както на фондовите пазари, а малко по-късно и на имотните. Успелите да заделят средства за черни дни ще имат възможност да ги инвестират дългосрочно, но като цяло появата на нов силен тренд ще отнеме доста време.

10. Дали светът ще навлезе в нова Голяма депресия или рецесията ще отмине през 2010 ще установим през 2011, но проблемите със свръхзадлъжнялостта на водещи икономики по света остават. Действията на централните им банки и правителства, в опит да запазят статуквото от последните години, е само отлагане на края на една порочна система. Промени са нужни, но настоящата световна власт няма воля за това. Явно ще са нужни крайни катаклизми, за да се предприемат и крайни мерки. Да се навяваме 2011, а и особено 2012 (в кръга на шегата), да са спокойни години.