Бедствията не се съобразяват с финансово-икономическата криза, а дори и най-добрите самолетни компании не могат да предотвратят на 100 процента техническите проблеми. Изминалата 2009 г. ще се запомни и като година на природни катаклизми и авиокатастрофи. Лента.ру представи обзор на някои от най-големите сътресения за последните 12 месеца.

Апенините в руини

Списъкът на жестоките капризи на природата и превратностите на съдбата през 2009 г. може да започне от пролетта. В нощта на 6 април силно земетресение разлюля Италия, с епицентър град Акуила, разположен на 85 км. източно от Рим.

В ранни зори внезапно събудените жители на Акуила започнаха да напускат жилищата си, изплашени от силни трусове. Може би бързата евакуация спаси живота на мнозина, но десетки къщи са в развалини, пострадали са и старинни църкви и други обществени сгради.

Хората не се решавали да се завърнат по домовете си, защото трусовете продължавали веднъж на половин час. Броят на жертвите и разрушенията нарастват. Ако в началото бе съобщено, че загиналите от земетресението хора са десетки, а към 17 хил. души са останали без покрив над главите, то в края на стихийното бедствие черната статистика скочи в пъти.

Земетресението нанесе щети в цяла Централна Италия - в Рим, Молизе, Умбрия, Кампания. Но най-силно пострада регионът на Абруцо, с административен център Акуила.

На 6 април премиерът на страната Силвио Берлускони въведе в страната извънредно положение. Той също се обърна към ЕС - за справяне с последиците от стихийното бедствие съюзът задели около 30 млн. евро. По груби изчисления загубите на Италия възлизат на не по-малко от 3 млрд. евро. Броят на загиналите в средата на април достига около 300 души, а 70 хил. остават без подслон.

Смърт в Паданг

Спрямо събитията в Италия, земетресението в индонезийкста провинция Западна Суматра, поради географската си отдалеченост от Европа, може и да не изглежда толкова значимо събитие. Но това е така само на пръв поглед.

30 септември 2009 г. природното бедствие буквално заличи от лицето на земята цял един град - столицата на Западна Суматра, Паданг. Градът, с население над 750 хил. жители, бе разрушен на три четвърти. Сред пострадалите сгради са две болници, както и летището, което по-късно заработи в авариен режим.

Хиляди хора се оказаха под руините на града, но дори и тези, които по чудо остават невредими под отломките, изпадат в много тежко състояние. След земетресението, Паданг бива залят от проливен дъжд, а редом с него се разпространяват и слуховете за приближаващо цунами. Дни преди събитията в Суматра голяма вълна заля друг един тихоокеански архипелаг Самоа.

За щастие слуховете не се сбъдват, но и без цунамито жертвите на земетресението в Индонезия надхвърлят 1 300 души. Над 2 400 са хоспитализирани с различни степени на наранявания.

Причината за катаклизма е географското разположение на Индонезия. От сеизмологична гледна точка, Паданг се намира в крайно опасна зона - той лежи практически на границата на две литосферни плочи - Индо-Австралийската и Евразийската. Епицентърът на земетресението бил на 47 км от Паданг.

Подземните трусове били толкова мощни, че се усетили и в столицата на Индонезия Джакарта - на 940 км. от епицентъра на събитията. Както бива разяснено по-късно първият трус бил с магнитуд от 7.6. Последват други 20 труса били с магнитуд от 6.0.

Манила моли за помощ

Не минава и месец от бедствието в Индонезия суровата природа удари друга една тихоокеанска държава - Филипините. На острова бушуват една след друга няколко тропически бури. Най-силната от тях - ураганът Кетсана, достига филипинското крайбрежие на 26 октомври.

В продължение на 12 часа пада рекордно за последните 40 години количество дъжд. Водната стихия е съпроводена от ураганни ветрове със сила от 85 до 100 км/ч.

В страната е обявено извънредно положение. По груби сметки жителите, които остават без домове, са към 100 хиляди. Загиналите в наводненията надвишават 300 души. Други стотици филипинци посрещнали смъртта си от последвалата Кетсана тропическа буря Парма. За ликвидиране на последствията от няколкото поредни водни стихии, Филипините били принудени да се обърнат за помощ към американски спасители и военни.

Студеното лято

Ако пролетта и есента на 2009 г. ще се запомнят с куп природни бедствия, то лятото мина под знака на големи авиокатастрофи. В утрото на 1 юни, в Атлантическия океан падна Еърбъс на Air France, летящ от Рио де Жанейро до Париж. Връзката със самолета се губи някъде към 350 км от бреговете на Бразилия. На борда на А330-200 се намират 228 човека.

Телата на 50 пътници биват открити и разпознати по-късно. Освен тези тела спасителите попадат на отделни части на трупове. Черната кутия на еърбъса не е намерена и до ден- днешен, макар Франция да не губи надежда по откриването й. През декември е съобщено за нова операция, съвместно с експерти от ВМФ на САЩ и американския Национален комитет по безопасност на пътническите превози.

Операцията ще се води с помощта на ехолокатори и роботизирани подводници. Търсенето е затруднено и от голямата дълбочина (7 хил. м.) на мястото, където се предполага, че самолетът е потънал. Новият поход за черната кутия ще започне не по-рано от февруари 2010 г.

Няма и месец и друг Еърбъс се разби. На 30 юни в района на Коморските острови в Индийския океан се разби самолет на компанията Yemenia Airways, на път към столицата на островната държава - град Морони. На борда на лайнера летят 142 пътника. От тях 66 са граждани на Франция, а почти всички другина Коморските острови. Заедно с пътниците загива и 11-членният екипаж.

Единственият оцелял в катастрофата е 14-годишно момиче, която е приета спешно в болница. Състоянието й е оценено от лекарите като стабилно.

Спасителите успяват да открият черната кутия на самолета, но до изясняване на причината на катастрофата, така и не се стига.

В черната хроника на лятото попада и друг един инцидент със самолет - Ту-154, летящ от Техеран до Ереван. 16 юли, самолетът на компанията Caspian Airlines се разбива при подход към аварийно кацане на едно от иранските летища. На борда му се намират 168 души, от тях 153 пътници. Всички загиват. Аварията се случва 16 минути след излитането на самолета. На борда му лети и юношеският отбор на Иран по джудо, в пълен състав.

Чудото на Хъдзън

Изданието приключва списъка от катастрофи за 2009 г. с положителна нотка. На 15 януари САЩ едва не станаха зрители на поредната голяма катастрофа. Но вместо трагедия, случилото после става известно като „чудото на Хъдзън".

Минути след като излита Еърбъз 320 на авиокомпанията US Airways, летящ от Ню Йорк към Шарлот, щата Северна Каролина, се сблъсква с ято птици, като при това се повреждат двигателите на машината. Пилотът на самолета Чесли Б. Салънберг III трябвал да вземе решение буквално за секунди.

Първата идея на пилота е да се върне обратно в Ню Йорк, за което получил разрешение и от диспечерите на летището. Веднага след това обаче Салънберг решава да се насочи към по-близкото летище Тетърборо, щата Ню Джърси. Връзката с борда на самолета е изгубена.

За това пък намиращите се хора край бреговете на Хъдзън наблюдавали удивителна картина. При някои дори се завърнал и споменът за 11 септември 2001 г. Самолет, намиращ се на близо километър височина, започва да се снижава рязко, прелетял над моста на Джордж Вашингтон и се приземил на повърхността на реката. Въпреки страховете, че самолетът ще потъне, същият се задържал на повърхността и продължил да плува бавно на юг.

Заради бързата намеса на бреговата охрана, нито един от 155-те пътника не загива. От тях 78 пострадали от измръзвания и са бързо откарани в болници в Манхатън и Ню Джърси.

Пилотът Чесли Б. Салънберг III стана национален герой.