1 юни 2010 е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си - по-точно в 16 часа и 23 минути във вторник (1 юни 2010). През 2010 година българите ще работят цели 5 месеца за да си платят различните данъци и такси, тоест за да напълнят държавната хазна. Така наречения „Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 ще прескочи до юни.

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста - сравняват се приходите в държавния бюджет с БВП на страната. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината. През 2010 г. българите ще изработят средно по 174 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2010). Следователно, през 2010 са необходими почти 152 дни, за да се изработят предвидените 26.4 млрд. лв. приходи в бюджета. За сравнение, миналата година сме работили 3 дни по-малко, за да попълним хазната.

Денят на свободата от данъци отговаря на следния въпрос: „Каква е цената, която плащат гражданите за държавата?" Този ден е своеобразен показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката. Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голям е размерът на държавата и съответно - облагането на бизнеса и гражданите в страната.

Въпреки намалението на някои преки данъци през последните години, преразпределението в България е все още на сравнително високо ниво - над 40% от БВП на страната. Това преразпределение се финансира с най-различни форми на облагане, които взети само в своята цялост ни дават точна представа за държавната намеса. Държавата не ни облага само чрез директни данъци и такси - като данък печалба, подоходен данък или такса смет. Голямата част от приходите в бюджета идват от социални осигуровки и данъци върху потреблението (ДДС, акцизи, мита). Всъщност, най-дълго време работим именно за да попълним приходите от ДДС - 39 дена, следват осигуровките - 29 дена и акцизите - 26 дена. Преките данъци ги изплащаме сравнително по-бързо, а именно подоходния - 11 дена и корпоративния - 10 дена.

Как е по света?

Денят на свободата от правителството се отбелязва в редица страни по света. Поради различията в използваните методологии е доста трудно да се направят сравнения и съпоставки между отделните страни. Въпреки това, можем да дадем няколко примера*, който да илюстрират мястото на България. Част от страните, който посрещат най-рано деня на свобода от правителството са САЩ** - 13 април, Австралия - 22 април и Естония - 24 април. През май месец празнуват Великобритания - 14 май, Испания - 21 май и Бразилия - 27 май. През юни това са Белгия - 8 юни, Чехия - 11 юни и Хърватска - 13 юни. Най-късно, през месец юли „празнуват" Германия - 8 юли, Франция - 16 юли. Швеция и Норвегия - на 29 юли.

В държавите, в които денят на свобода от правителството настъпва сравнително по-късно, е нормално гражданите да получават повече от публичния сектор, било то под формата на услуги, трансфери (социални плащания) и т.н. Това е характерно примерно за скандинавските държави. В това отношение България изостава чувствително, защото от една страна държавата изземва голяма част от богатството на хората, а насреща не се предоставят задоволителни услуги и/или резултати - било под формата на пенсии, сигурност, образование, здравеопазване или пътища.

Колкото по-рано, толкова по-добре

По-големият размер на държавата е свързан с по-нисък икономически растеж, защото преразпределението води до по-малка икономическа ефективност на използваните ресурси в икономиката и често се стига до финансиране на проекти от държавата със съмнителна икономическа целесъобразност и полезност за обществото. Субсидирането на губещи предприятия и дейности от публичния сектор се плаща де факто от трудещите се и бизнеса, които в същото време могат да вложат парите си в печеливши дейности, да добавят стойност в икономиката, да създадат работни места.

Високото преразпределение от държавата намалява стимулите на хората да работят, да поемат риск, да инвестират и да създават богатство, а оттам намалява и икономическият растеж и ръстът на доходите..

Въпреки многобройните реформи и промени в курса на икономическата политика през последните години намесата на държавата в живота на хората не намалява. Данъчната тежест остава на сравнително постоянни нива, което означава, че намалението на даден данък през годините, винаги е било компенсирано по един или друг начин. Освобождаването от данъци и данъчните преференции за дадени групи от обществото не само не са справедливи, те се отразяват директно върху други обществени групи, които запълват дупките. Данните ясно показват, че преразпределителните процеси в страната бързо придобиват нови форми и измерения.

Как може да честваме деня на свободата по-рано?

От ИПИ вярват, че българската икономика може да се развива много по-бързо, ако се следват принципите на свобода, предприемачество, лична инициатива, свободен и конкурентен пазар. Тези идеи намират изражение чрез ограничаване на намесата на държавата в икономиката. Конкретните предложения на ИПИ включват:

- Сериозно намаление на осигурителната тежест в страната - все още на нива около 30-те процента;

- Постигане на реална фискална децентрализация, при която кметовете имат правомощията не само да увеличават и намаляват местните данъци и такси, но и да отменят стари или създават нови такива. Прехвърлянето на преките данъци (подоходен и корпоративен) към местната власт също е интересна алтернатива в средносрочен период;

- Въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба, премахване на данък дивидент и намаление на данъка за ЕТ от 15% на 10%.

Всички тези предложения, обаче, трябва да вървят заедно с намалението и на разходната страна на бюджета чрез приватизация на държавните предприятия, оптимизиране на администрацията, реформа в областта на здравеопазването и социалното осигуряване - преминаване към капиталова пенсионна система (лични пенсионни сметки) и разбиване на монопола на здравната каса, въвеждане на частни здравни фондове и предоставяне на възможност за лично договаряне в системата.

Ако всичко това се случи, то може да очакваме денят на свободата от правителството да настъпи още през месец април.