Банките в Източна Европа все още не са вън от опасност и перспективата за индустрията на финансовите услуги в икономиките, които вероятно ще останата в рецесия тази година, остава "обезпокоителна," информира Bloomberg, позовавайки се на Capital Economics.

"Финансирането остава слабо" в Унгария, Румъния, България и балтийските държави Латвия, Литва и Естония, според Нийл Шиъринг от Capital Economics. "Кредитните условия в най-добрия случай ще останат изключително затегнати."

Шестте икономики ще продължат да се свиват за втора поредна година през 2010 г., ограничавайки търсенето на потребителски и ипoтечните кредити, смята Шиъринг. Бавният темп на кредитния ръст отразява по-скоро продължаващ процес на "деливъридж" от страна на домакинствата и компаниите, отколкото някакви благоразумни стандарти за кредитиране, смята той.

Източноевропейските банки и техните компании майки в Австрия, Италия, Германия и Швеция отчитат ръст на лошите кредити, след като валутите в региона се обезцениха през миналата година, което повиши разходите по обслужването на заемите деноминирани в чужди валути. Наложи се Международният валутен фонд да спасява Унгария, Румъния, Латвия и Украйна, след като те нямаха възможност да обслужват външния си дълг.

"Още едно значително влошаване на глобалните условия по отношение на финансирането би могло да предизвика нова вълна от банкови проблеми ," според Шиъринг.

Латвия, Естония, Румъния и България имат най-голям дял на лошите кредити в региона на нива от 14.5%, 12%, 11.2% и 10.1% от всички заеми в съответните държави, респективно, според Capital Economics. Делът на лошите кредити в Унгария е на ниво от 9.5%, докато в Литва той е 8.2%, според Шиъринг.

Заемите в чуждестранна валута съставляват 91% от всички кредити в Латвия, 87.1% в Естония и 71.8% в Литва, по данни на Capital Economics. В Унгария, Румъния и България те са на ниво от около две трети от всички кредити.

Позициите на руските банки по отношение на финансирането изглеждат „стабилни", а нивото на лошите кредити е ниско, според Шиъринг.

И докато четирите най-големи банки в Русия, които са държавни, разчитат на подкрепата на правителството, повече от 1 100-те по-малки банки ще бъдат засегнати сериозно, ако цената на петрола падне, смята Шиъринг.

Полските, чешките, словашките и турските банки са в "приемлива форма," казва той, с по-малък дял на кредити в чужда валута, сигурно финансиране и по-добър достъп до кредити от страна на домакинствата и компаниите в сравнение с останалите страни в региона.