Увеличава се броят на българите, които купуват по-качествени салами, въпреки че са по-скъпи. Все повече потребители внимават какво слагат на масата си дори в кризата, показва проучване сред водещи колбасарски фирми.

Има отлив от малотрайните колбаси, които са и най-евтините, а при суровосушените деликатеси тенденцията за увеличение е трайна, заяви собственикът на "Тандем" Кирил Вътев. Според него хората със средни доходи у нас са започнали да се хранят по-добре въпреки кризата. Обяснението било, че преди нея изплащали апартаменти и коли, като за ядене почти не оставали пари. Сега обаче можели да си позволят да дават за храна повече за по-качествени продукти.

В кризата се купуват и от по-евтините, и от по-скъпите колбаси, заяви шефът на асоциацията на месопреработвателите и на "Мес-ко" Костадин Чорбаджийски. Повечето от хората с ограничени доходи били принудени да минат на салами на ниски цени дори и от неизвестни марки. Друга част от потребителите обаче ставала все по-информирана, опитвала се да разчита правилно етикетите и да търси по-високостойностните продукти.

Всички в бранша сме длъжници на хората, не ги информираме добре и те са засипани от спекулации, че едва лине колбасите са вредни, което не е вярно, твърди Чорбаджийски. Според него с отминаването на кризата марката ще бъде водеща при избора на продукт. Все повече качествените салами щели да се утвърждават.

В момента обаче веригите продължавали да оказват силен натиск да се произвеждат евтини храни, а намаляване на цени било възможно единствено със сваляне на качеството. Някои от веригите отказват да вземат от деликатесните ни пушени колбаси с мотив, че са скъпи, каза още шефът на браншовата асоциация.

Като цяло магазините вече искат евтин продукт, но който да става за ядене, коментира пък собственикът на "Бони холдинг" Борислав Николов. Затова и продажбите били предимно на колбаси от ниския клас, но не най-евтините като кренвирши за 2 лв. килото.

Няма тенденция за ръст при скъпите салами, в кризата се търсят най-много среднокачествените и средноевтини продукти, твърди обаче Николов. Неговата компания имала увеличение на продажбите, въпреки че прави предимно по-висок клас колбаси като луканки, но това се дължало на повечето места, в които се предлагат.

Скъпите суровосушени продукти имат ръст от 17% в обем и около 20 на сто в стойност за 1 година, съобщиха пък от "Дил тур"-Пловдив. От компанията отчитат значително увеличение в продажбите на висококатегорийния си бранд "Орехите" през 2009 г.

Забелязвало се преориентиране на потребителите към лукансови колбаси в средния ценови сегмент за сметка на шпековите салами.

Увеличават се потребителите, които са взискателни и информирани, тенденцията да се купуват по-качествени колбаси ще продължи, коментираха и от "Меком". Много се търсели техните деликатеси от щраусово и биволско месо.

В бизнеса с качествени, но скъпи колбаси влиза и нов играч - собственикът на майонеза "Краси" и минерална вода "Хисар от извор номер 7" Димитър Консулов.

Както сам казва - "правя експеримент дали хората са готови да приемат истинските български продукти, но вече забравени". Всички колбаси се правят по БДС от 1983 г. от прясно, незамразено месо.

"Когато сметнах цената и се получи, че в магазина кренвиршите ще струват 19 лв./кг, веднага я подложих на съмнение", разказа Консулов. Преизчислението обаче показало, че няма грешка. Само разходите за месо и подправките били 6,70-6,80 лв./кг. След начисляване на разходите за ток, заплати, машини, отстъпки за дистрибутори и търговци на дребно се получавала умопомрачителната цифра.

Реших да не се отказвам, въпреки че си давам сметка, че 19 лв. за кило кренвирши е нагла цена, обясни бизнесменът. Затова и тръгва с бутикови количества от едва 400-500 кг седмично. Асортиментът включва само 5 вида малотрайни колбаси и кренвирши. До дни обаче планира да пусне шпекови салами, а до месец - луканки и суджуци.

Източник: в. 24 часа