Няма невъзможни неща. В региона има далеч по-слаби и начинаещи борси. Ако българската борса стане част от голям борсов оператор, напълно е възможно тя да бъде превърната в хъб (разпределителен център - бел. ред.) за региона. Това е един от най-добрите възможни сценарии за Българска фондова борса, смята Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на Елана Финансов Холдинг, в отговор на въпроса на Profit.bg „Възможно ли е БФБ да започне агресивна политика на поглъщания на борсови оператори в региона и може ли пазарът ни (с всички участници и институции) да е фактор в процесите на регионална консолидация?"

Поводът да потърсим отговора на подобен въпрос е отново повдигнатата през последните месеци тема за продажбата на държавния дял от капитала на БФБ или на поне част от него на стратегически инвеститор, който да ни издигне до статута на регионален играч. Но защо пък инициативата да не се подеме сега, докато държавата е все още основен акционер в БФБ, от което следва и ангажимент пред развитието на борсовия оператор и на пазара като цяло?

„Подобен въпрос все още не е обсъждан. Освен това, всичко опира и до финансови възможности", заяви Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса. „Факт е, че повечето борсови обединения, освен че исторически започнаха на регионален принцип, се базираха и около финансово мощни пазарни оператори".

Тук мениджърът посочи, че дори и при най-новото борсово обединение в Европа, CEE Stock Exchange Group, базирано около Виенската борса, е използван значителен заемен капитал, какъвто според него, БФБ-София едва ли може да набави.

„В този смисъл, независимо че инвестиция в даден пазар от региона може да изглежда атрактивна и да донесе дългосрочни ползи, то е напълно възможно тя да не е по силите на БФБ-София АД, въпреки че моментът може да изглежда подходящ", добави още Иван Такев.

На въпроса какво е необходимо за реализирането на подобна политика и какви могат да са пречките, изпълнителният директор на БФБ е категоричен, че най-важното е ясна концепция за целите на една такава регионална консолидация и какви биха били ползите от нея. Тук той отново обърна внимание и на финансовата страна на въпроса, която може да се окаже и единствената спирачка пред реализирането на подобен проект, особено в момент, когато финансирането е ограничено поради повишения риск.

Мениджърът обърна внимание и на факта, че макар и позиционирани в един регион, всеки от пазарите си има свои специфики, а особеностите дори може да не са известни на участниците от другите страни от региона, но да се окажат пречка пред интеграционните процеси.

И когато говорим за продажба на държавния дял в БФБ, не можехме да не попитаме Иван Такев как новината за една по-активна и агресивна политика за развитие на оператора (като част от по-обща визия за целия пазар) би се отразила на стойността на Българска фондова борса?

"Подобни начинания се предприемат само ако носят определена икономическа ефективност, т.е. ако са в посока повишаване на пазарната стойност на участващите компании, както и ако водят до предоставянето на по-качествена услуга на инвеститорите", смята мениджърът. „Така например, при борсовите обединения е възможно да важи принципът за т.нар. cross-membership и cross-trading, което позволява достъп на участниците от една страна до пазарите от друга в рамките на борсовото обединение, без наличието на допълнителни разходи. Това повишава ефективността на всички пазари като цяло и в крайна сметка отново дава резултат като по-висока пазарна стойност на операторите".

Иван Такев е скептичен и по отношение на ролята на останалите участници и институции на пазара в интеграционните процеси в региона, тъй като за много от тях кризата постави редица предизвикателства, а за някои под въпрос е дори оцеляването на бизнеса. „Именно поради това е малко вероятно те да бъдат проактивни в подобни процеси, поне не и докато кризата не започне да отшумява", смята мениджърът.

Но неспособна ли е инвестиционната общност в България, включая и държавата, да продължи да развива пазара със свои сили?

Камен Колчев е убеден, че капиталовият пазар не се развива от институциите или от държавата. „Борсата е само средство - тя е тържище. Дори никой нищо да не направи, българският пазар ще продължи да се развива бавно и еволюционно и ще отразява световните трендове, тъй като ние вече сме част от глобалния капиталов пазар".

Според мениджъра пазарът би могъл да се развие много по-бързо, ако стане част от голям борсов конгломерат или ако направим няколко големи IPO-та, което да го върне на екраните на големите инвеститори. „Проблемът пред България, не само като капиталов пазар е, че тя не присъства на екраните на инвеститорите. Успяхме за няколко години да си „изработим" имиджа на държава с висок риск и труден достъп за инвеститорите. Ще трябва доста да поработим, за да променим този образ", смята Камен Колчев.

Но да върнем разговора обратно в полето на държавата и ролята й като най-голям акционер в капиталовата структура на БФБ. Интересно би било да разберем какво мислят двамата мениджъри по въпроса как и в каква насока държавата може да подпомогне развитието на пазара, преди да се е освободила от дела си в БФБ?

Камен Колчев е на мнение, че единственият начин държавата да помогне е като предостави част от своите активи на този пазар да ги търгува. „Борсата е доказала, че е най-прозрачният пазар - далеч по-прозрачен от всякаква приватизация. И освен това цените, които се постигат са изключително добри", посочи в допълнение той.

Иван Такев споделя подобно твърдение и на свой ред заяви, че безспорно листването на атрактивни държавни дялове на борсата е един от сравнително лесно осъществимите мерки за активизиране на пазара. Останалите възможности, според него, се свеждат най-вече до създаването на необходимите стимули в законодателството, като тук той даде пример с необходимите промени за възможността т.нар. Сребърен фонд да инвестира в местни инструменти и др.

В разработката на темата решихме да включим и друг един, по-открит за разговори, главен герой в живота на небанковия финансов сектор у нас - надзорният орган, в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН). От Profit.bg се обърнахме към експертите от надзора с молбата да ни разкажат малко повече за международната дейност на комисията в страните от региона - подпомагат ли служителите на КФН развитието на небанковия сектор в съседните на България държави и какви са позициите на институцията сред своите колеги зад граница.

Оттам ни информираха, че важен приоритет в международната политика на КФН е изграждането на стабилни връзки на сътрудничество с надзорните органи в Югоизточна Европа. „Комисията поддържа активни международни позиции сред регулаторните и надзорни органи на съседните на България държави, чрез цялостна политика за сътрудничество, обмяна на опит и надзорни практики и организация на съвместни инициативи", обявиха от надзорния орган. „Вече 7 години от съществуването си до момента, КФН активно участва в изпълнението на проекти и международни инициативи, финансирани по програми на Европейския съюз и международни донорски програми в областта на небанковия финансов сектор в Югоизточна Европа", допълниха от надзора.

Повече за тези проекти ще разкажем в обзорното интервю с председателя на КФН Петър Чобанов, което предстои да публикуваме.

От надзора ни увериха, че в резултат от активната си международна политика, комисията е изградила трайни международни контакти и поддържа устойчиви позиции сред регулаторните органи на съседните ни държави. По тяхна информация особено тясно е сътрудничеството на КФН с надзорните органи на Босна и Херцеговина и Черна Гора. Те работят и в тясно сътрудничество с регулаторните и надзорни институции в Македония, Румъния, Сърбия и Гърция.

„В същото време, КФН се е утвърдила като инициатор и организатор на редица съвместни инициативи с цел развитие на небанковия финансов сектор в региона", уточняват оттам.

Дали КФН може да има своето централно място в процеса на консолидация на пазарите в региона, експертите от институцията ни обясниха, че всички международни инициативи на комисията от създаването й до момента сформират целенасочена и активна политика на утвърждаване на КФН като лидер в областта на надзора и регулацията на небанковия финансов сектор в региона.

„Капацитетът на институцията да извършва надзор и регулация над небанковия финансов пазар в условията на европейското членство на страната, както и развитието на възможностите за осъществяване на съвместни проекти с други държави, доведе до изграждането на водещи международни позиции на КФН в процеса на консолидация на пазарите в региона на Югоизточна Европа", посочиха в заключение от надзорния орган.

С въпроса възможно ли е в обозримо бъдеще тясно сътрудничество между борсовите оператори от региона, се обърнахме за коментар и към Иван Щериев, главен изпълнителен директор на Македонска фондова борса.

„В свръхдинамичната атмосфера, в която функционираха финансовите пазари преди кризата, повечето борси решиха да се справят с предизвикателството от конкуренцията на други пазари по пътя на интеграцията и придобиванията", посочи Иван Щериев. „Това стана глобална тенденция, като през 2008 г. процесът обхвана и Централна и Югоизточна Европа. Но разразилата се криза постави на дневен ред отново старите въпроси за бъдещето на малките национални борси".

„Акционерите и членовете на Македонската борса изготвиха анализ за възможното развитие и регионалното позициониране на пазара и стигнахме до извода, че бъдещето на борсата трябва да се гледа през призмата на интеграцията й с някоя чужда, подходяща борса, като това бе и стратегическо решение за новия модел на развитие на оператора", сподели мениджърът, като добави, че не е липсвал и интерес. По негова информация три реномирани борси са изявили желание да участват в търга, подписвайки и споразумение за конфиденциалност.

Въпреки всичко, процесът е преустановен, поради усложнените условия, при които функционираше не само Македонската борса, но и всички пазари през 2008 и 2009 г.

„Но независимо от влошените условия в глобален и регионален план, убеден съм, че не трябва да отстъпваме от идеята за членство в по-голяма система, за което при всички случаи ще трябва да има консенсус, рационални очаквания и активно участие на акционерите на борсата".

Очаквайте подробните интервюта с участниците в темата!