Инфлацията на потребителските цени през януари тази година достигна 0.7% на месечна база и 0.5% на годишна база, според данните на Националния статистически институт, огласени на 15-ти февруари. Това веднага даде повод на някои коментатори да потърсят сигнали за стагфлация в българската икономика - едно меко казано, необоснавано твърдение, показващо неразбиране на икономическата теория и практика.

По настоящем в България не е изпълнено нито едно от двете необходими условия за стагфлация - стагнация на икономиката, придружена от инфлация, смятат експертите от Института за пазарна икономика. Докато стагнацията се дефинира като близък до или нулев икономически растеж, местната икономика със своето свиване от 5.1% за 2009 г. показва преминаване през период на рецесия или иначе казано, икономически спад.

Нищо неочаквано и необяснимо в условията на световна криза, предвид високата отвореност на българската икономика и зависимостта й от външни пазари и капитали.

Източник: НСИ (За да видите уголемена графиката, натиснете с курсора на мишката върху снимката)

Що се отнася до второто условие за инфлация, в България ръстът на цените е далеч под традиционните разбирания за висока инфлация. Да разгледаме графиката на годишния ръст на цените, при който е изолирано влиянието на сезонни фактори и съответно е по-показателен за състоянието на икономиката.

Видно е, че през последните месеци на 2009 г. имаме отрицателна инфлация (т.е. дефлация), а през декември и януари инфлацията е под 1%. Имайки предвид тези тенденции, твърдението, че в България има висока инфлация, е повече от абсурдно.

Въпреки че няма точна числена стойност за това коя инфлация е в унисон с дефиницията за стагфлация, в практиката обикновено се говори за двуцифрени числа на годишна база.

Типичен пример за стагфлация са САЩ по време на т.нар. нефтени шокове през 70-те години на 20-ти век, когато инфлацията на годишна база надхвърли 10% на два пъти за повече от година, докато икономиката стагнираше (виж например тук).

Източник: НСИ (За да видите уголемена графиката, натиснете с курсора на мишката върху снимката)

Но да се върнем на инфлацията в България. Графиката за месечната инфлация в България през последните няколко години показва, че цените следват известна сезонна закономерност. Традиционно цените бележат по-голям месечен ръст в края и в началото на годината, а през летните месеци често се наблюдава дефлация, т.е. спад на цените.

Един от основните фактори зад тези тенденции са цените на храните, които все още заемат значителен дял в българската потребителска кошница (35.2% за 2010 г.). Цените на плодовете и зеленчуците традиционно поевтиняват през лятото и поскъпват през зимата. Цените на зърното, в зависимост от реколтите, също имат силно положително или отрицателно влияние върху хранителните цени през лятото.

От друга страна, всеки януари през последните няколко години се характеризира с вдигането на някои акцизи с цел приближаване към минимално изискуемите нива в ЕС. Това автоматично има еднократен (т.е. месечен) ефект върху инфлацията през първия месец на годината, а понякога и през февруари-март с постепенното навлизане на новите цените в търговския оборот.

Традиционното вдигане на някои регулирани цени от началото на годината - ток, парно, вода, лекарства - има същия ефект върху инфлацията през януари. Не на последно място, новите договори за покупка на газ от Русия в сила от края на 2006 г. предполагат плавно нарастване на средните цени, по които купуваме газ , до 2013 г. от началото на всяка година.

Кои от тези фактори са имали своето влияние върху месечната инфлация през януари 2010 г.? Групата на хранителните стоки и напитките в потребителската кошница е отбелязала месечен растеж на цените от 0.9% през януари. Акцизите върху цигарите отново бяха вдигнати от началото на 2010 г., което се е отразило върху цените в групата на алкохолните и тютюневи изделия (+0.9% за месеца).

Заради по-горе споменатото поскъпване на природния газ и парното от началото на годината (между 5 и 7% за различните топлофикации), а и поскъпването на водата в 17 населени места, цените в тази група на потребителската кошница също бележат увеличение от 0.9% през януари спрямо декември.

Другата по-голяма група от стоки, която бележи по-сериозен ръст през януари, е тази на транспорта (+1.5%). При транспорта основна тежест има горивата, които пък от своя страна се движат в унисон с международните цени.

Като обобщение можем да кажем, че инфлацията в България през януари се дължи основно на сезонни фактори, действието на които наблюдаваме в началото на всяка от последните няколко години. Нейният размер от под 1% на годишна база е далеч под нивата, необходими за пораждането на притеснения от висока инфлация.

Имайки предвид и периода на рецесия, през който минаваме, използването на понятието „стагфлация" би било крайно неуместно за България.

Източник: Институт за пазарна икономика