Данните за туризма, които националната статистика публикува през последните дни, излъчиха поредния позитивен сигнал за възстановяването на българската икономика, коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ).

След положителния ръст на износа през ноември и декември 2009 г., броят на чуждестранните туристи в България през януари също се е покачил спрямо година по-рано, при това сериозно.

След продължителен спад за повече от година, броят на чуждите туристи, посетили България, е отбелязал ръст от цели 14.3% през януари 2010 г. спрямо същия месец на 2009 г. Дори и да отчетем ниската база от началото на 2009 г., когато притокът на туристи от чужбина намаля с около 10%, растежът през януари 2010 г. не бива да се подценява.

Всички основни пазари за входящ туризъм в България са отбелязали значително увеличение, като основната маса се е формирала от туристи от съседни страни. Така например Гърция е изпратила 13% повече туристи у нас през януари. На пръв поглед е странно, че страна като Гърция, която в момента преживява опостушителна криза, е генерирала такъв туристически поток към България.

Едно от възможните обяснения са сравнително ниските цени в българските туристически курорти, които очевидно са се превърнали в атрактивна дестинация за гърците по време на криза. Това най-вероятно е провокирало и силния ръст на туристите от други европейски страни - Сърбия (33.8%), Русия (32.0%), Македония (28.4%), Финландия (7.8%), Румъния (7.4%), Великобритания (6.1%), Швеция (4.9%) и Франция (4.8%).

Друго въможно обяснение е, че модернизирането на базите за зимни спортове в страната, комбинирано с приемливи цени, е привлякло чужди туристи въпреки презастрояването в курортите. Би било интересно да се види дали цената е била водещия фактор при избора на България за зимна ваканция след 1-2 години, когато ефектите от кризата върху решенията на потребителите ще са отминали.

Паралелно с данните за туризма, Националният статистически институт публикува и последното проучване за бизнес климата в икономиката, проведено през месец февруари. Данните показват, че бизнес климатът се задържа на същото ниво спрямо януари, което също би могло да се тълкува като умерено оптимистична новина.

По-интересното обаче е, че промишлеността отчита слабо подобрение на бизнес климата - с 0.4 пункта. След данните за забавящ се спад в промишленото производство и продажби в края на 2009 г., проучването на бизнес климата от февруари месец дава надежда, че скоро индустрията ще достигне дъното и ще започне да расте.

Това, най-вероятно ще се случи през 2-рото или 3-тото тримесечие на 2010 г., в зависимост от състоянието на външното търсене. Бизнес климатът в продажбите на дребно също бележи увеличение за втори пореден месец, при това с 2.2 пункта за февруари. Не бихме могли да правим фундаментални изводи от това проучване, но все пак данните са обнадеждаващи за процеса на възстановяване на вътрешното потребление.

Превид нашите очаквания за продължаващ ръст на безработицата през цялата 2010 г., вътрешното търсене най-вероятно ще остане анемично поне до 4-тото тримесечие на тази година.

Като цяло сигналите за започващо възстановяване на икономиката се увеличават през последните седмици. Очевидно възстановяването ще стартира от тези сектори, които разчитат на външно търсене, поради по-ранното започване, а съответно и по-ранното преодоляване на кризата в ЕС.

Страните от региона на Централна и Източна Европа също биха могли да генерират търсене за българските стоки и услуги и да подпомогнат процеса на излизане от кризата за България. Предишните прогнози на МВФ и Европейската комисия за ефектите от кризата върху региона не се сбъднаха, което наложи ревизия на очакванията в посока подобряване на индикаторите. Остава и българският бизнес да прояви достатъчно гъвкавост, за да се възползва от тези процеси.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)