Законодателството в България предвижда наказания за корупция, обаче правителството не прилага закона ефективно и официални лица често безнаказано са свързани с корупционни практики, заключават авторите на Годишния доклад за правата на човека за България през 2009 на Държавния департамент на САЩ.

В раздела, посветен на борбата с корупцията и прозрачността се казва, че новото правителство е предприело първоначални стъпки за борба с корупцията и в края на миналата година е отбелязан напредък в това отношение. Докладът на Държавния департамент на САЩ информира за предявените обвинения срещу 4-ма бивши министри и за уволненията на високопоставени правителствени чиновници за корупция.

Същевременно документът посочва, че "корупцията е широкоразпространена в страната и е обхванала всички сектори на управлението. Корупционните практики включват подкупи, злоупотреба с еврофондове, разработката на схеми за незаконно присвояване на средства, законодателство, защитаващо части интереси и официална защита за фигури от организираната престъпност.

Корупцията във върховните и административни съдилища е висока", отбелязва докладът. Той цитира по-конкретно случая за лобиста, разтърсил съдебната система с твърдението си, че може да осигури 8-13 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС), необходими за назначаване на магистрати срещу 200 000 долара. Докладът акцентира върху разразилия се скандал, довел до оставките на 5 магистрати и на двама членове на ВСС след като станаха известни контактите на лобиста с 31 съдии и прокурори и с трима от членовете на съвета.

Има проблеми с полицейски злоупотреби и лошо отношение към задържани преди провеждането на процес, към затворници и малцинства; тежки условия в затворите и в местата за задържане, констатира още Годишният доклад за правата на човека за България на Държавния департамент на САЩ.

В раздела "Спазване на човешките права" се отбелязва, че правителството и негови структури не са извършвали политически мотивирани убийства. "Но през годината 4 души, задържани от полицията умряха при неизяснени обстоятелства.

Случаите включват обвинения, че полицията не е осигурила адекватни медицински грижи за сериозно болни под стража. В четвъртия случай прокуратурата обвини двама полицаи за поставянето на качулка на задържан, задушил се при прехвърлянето му в друго място за задържане", се отбелязва в доклада на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България за 2009.

Цитирана е потвърдената присъда от военноапелативен съд срещу бивши полицаи от Благоевград, признати за виновни за побоя до смърт на Ангел Димитров - Чората при арестуването му през 2005. Посочва се и протестът на 10 август 2009 на 1 000 полицаи и техни поддръжници пред съда в Благоевград в подкрепа на осъдените полицаи.

"Няма съобщения за политически мотивирани изчезвания на хора", се отбелязва в следващия раздел на доклада.

Отвличания с цел откуп на богати бизнесмени и техни семейства си остават проблем, допълват авторите на документа. "През декември полицията арестува над 30 членове на банда, за която се смята, че е отговорна за 17 до 19 отвличания. В края на годината предполагаемите ръководители на бандата се озоваха в затвора в очакване на процес", пише в доклада, който цитира заключения на правозащитници за намаляващ брой случаи на арестувани заподозрени за дребни престъпления, в които са били изтръгвани показания чрез използването на насилие над тях. "Има обаче съобщения, че тази практика по-често се използва срещу заподозрени роми.

Неправителствени организации (НПО) съобщават, че жертви роми все по-често имат желание да подават официални оплаквания срещу властите", пише в доклада. "Условията в някои затвори са тежки, с неадекватни тоалетни и недостатъчно отопление и вентилация. Дневните дажби за храна са приблизително в размер 2.5 лева.

НПО получават оплаквания както за количеството, така и за качеството" на предлаганата в затворите храна. Пренаселеността е друг сериозен проблем, според доклада на Държавния департамент на САЩ. В края на 2009 е имало 9 071 затворници в 13-те затвора на страната, малко повече от предишните 3 години, но все още няколко пъти над капацитета им. НПО имат сигнали от затворници за недостатъчно пространство и смятат това за основен фактор, който допринася да бруталността между съкилийници", посочва още документът.

В него се отбелязва и нарушаването на правото два дни труд на лишените от свобода да се равняват на 3 дни от наложената им присъда. "На практика затворническата администрация предлага работа само на ограничен брой затворници в затвори с минимални мерки за сигурност. Затворници предполагат, че системата за определяне на типа режим на задържане според получената присъда е корумпирана и й липсва контрол". Цитира се случай с двама члена на организирана престъпна група, специализирана в отвличания, арестувани на 16 декември, предполагаеми участници в криминални деяния по време на изпълнение на програма за трудово превъзпитание в затвор.

Като се позовават на финансови ограничения, затворническите власти признават затруднения с диагностицирането и лечението на нарастващ брой наркозависими затворници и ограничаването на достъпа им до наркотици.

"Според затворническата администрация, приблизително 1 200 затворници или 13 % от обитателите на местата за лишени от свобода са наркозависими", отбелязва докладът на Държавния департамент на САЩ. "През 2008 Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира, че правителството нарушава правата на затворници с условия на задържане под установените стандарти.

Правителството предприе някои действия да подобри условията в центровете за задържане. Затворници съобщават за условията извън стандартите на затворническата администрация, на омбудсмана и на съда. През годината затворници подадоха 1 062 жалби срещу затворническата администрация, оплаквайки се от лоши условия и отказ от права. В края на годината имаше 1 024 задържани в 43 центъра за арестувани преди съдебното производство", допълва докладът.

"Законът забранява произволните арести и задържане; обаче има съобщения, че понякога полицията е пренебрегвала тези забрани. През годината медии и НПО продължиха да критикуват ДАНС за липса на резултати и за очевидно политизиране на спорове на високо равнище в агенцията, довели до уволнения и оставки на няколко висши нейни представители.

През август новото правителство избра ново ръководство на агенцията", обобщава Държавният департамент на САЩ. Посочва се, че Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които докладват на президента, са продължили да работят в отсъствието на юридическо, от страна на изпълнителната и законодателната власт наблюдение.

"Законът предвижда правото на юридическа помощ от времето на задържането; но полицията често не информира арестуваните за това тяхно право и те нерядко нямат своевременен достъп до юрист", допълва докладът. Цитират се и 25 становища на ЕСПЧ от 2008 за открити нарушения от българска страна на правото на бърз процес. Според наблюдатели, Висшият съдебен съвет бавно е упражнявал властта си да прилага вътрешна дисциплина.

От януари до октомври, съветът е уволнил 7 магистрати за липса на професионално поведение, пише в доклада, който също така акцентира върху мнението на НПО, че решенията на съвета за подмяна на голям брой магистрати не са били професионално мотивирани. "Съдилищата често дават право на отсрочка на защитата на обвиняеми, което отлага заседания и присъди, особено по дела, свързани с организираната престъпност. Особено прочут случай на организирана престъпност е отлаган 27 пъти от 2006", се отбелязва в доклада.

Авторите му посочват, че няма случаи на политически затворници или задържани в България. Споменават се съобщения на НПО, че в бедни селски райони местните власти са отказвали услуги, сред които работа и стипендия на лица, които не докажат членство към местни управляващи политически партии.

През 2008 ЕСПЧ е излязъл с решения за 7 случая на нарушаване от страна на правителството на правото на уважение на личния и семеен живот, осигурено от Европейската конвенция за човешки права.

В частта свобода на словото и медиите докладът констатира, че личности с политически и икономически интереси са сплашвали журналисти.

Според НПО, журналистите практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организираната престъпност, за да публикуват позитивни материали за тях, съобщава докладът на Държавния департамент.

Той също така отделя внимание на оплакванията, че неотдавнашното придобиване на голям брой медии от групировки, свързани с бизнес и политически интереси е довело до частичен монопол над частните медии и ограничава разнообразието от гледни точки в печата и в електронните медии.

"Печатните и електронните медии са податливи на икономическо и, до известна степен, на политическо влияние", заключават авторите на доклада. Цитира се случаят с пребития собственик на Интернет сайт Огнян Стефанов. Същевременно се отбелязва липсата на ограничения от страна на правителството на достъпа до Интернет или на съобщения за следене от страна на властите на електронната поща или на чатове в мрежата.

По данни на Международния телекомуникационен съюз, цитирани в доклада на Държавния департамент, Интернет покритието достига до 35 %, но не и до по-слаборазвити селски райони.

В частта за свободата на сдружаване и на събранията докладът пише за над 150 души, арестувани по време на антиправителствена демонстрация на 14 януари 2009, забранена от кмета след получена от полицията бомбена заплаха.

Споменава се и за прояви на обществена нетолерантност по отношение на нетрадиционни религиозни организации и религиозни малцинства. "От 2008 има 110 случая на вандализъм срещу джамии", пише в доклада. Той изброява също и придобили популярност антисемитски изяви в страната. Разказан е случаят с кандидата за убежище от Сирия Хасун Албадж, чиято молба е била отхвърлена и който умира на 6 октомври в центъра за задържане на чужди граждани в Бусманци след 3 години престой там.

По отношение правото на свободни избори докладът заключава, че макар и гражданите на страната да упражняват това право чрез периодични, свободни и честни избори, изборите за Европейски парламент на 12 юни и парламентарният вот на 5 юли са били помрачени от съобщения за мащабно купуване на гласове, което според някои сведения достигало до 12-16 %.

"Въвеждането на "мажоритарен" елемент в избирателната система компрометира принципа за равенство на вота поради значителни разлики в броя на населението на мажоритарните райони и той бе въведен без широк консенсус", уточнява докладът. Споменава се и феноменът "изборен туризъм".

В частта за достъпа до обществена информация на доклада се констатира, че правителството често е ограничавало този достъп. "Докато съдилищата позволяват по-голям достъп до правителствена информация, съдебните решения рядко се изпълняват", обобщава докладът. Авторите му припомнят, че трафикът на хора за всякакви цели е забранен от Конституцията и от законите, но констатират, че той продължава да бъде сериозен проблем. "Страната остава пункт на произход и транзит и, в по-малка степен - дестинация на трафик.

Повечето от жертвите са прехвърляни с цел сексуална експлоатация. Жертвите идват от страната, а също и от Румъния, Молдова, Русия, Украйна и от Централна Азия. Основните дестинации на жертви на трафик от и през страната са Гърция, Турция, Чехия, Полша, Македония, Косово и Западна Европа. Почти всички жертви са жени и момичета, трафикирани за сексуална експлоатация, сред тях обаче има и млади момчета", пише още в Годишния доклад за правата на човека през 2009 за България на Държавния департамент на САЩ.

Други проблеми включват насилие срещу жени и деца и образование под стандартите за ромски деца; тежки условия в държавните институции за деца; дискриминация срещу личности с увреждания и дискриминация срещу малцинствени групи, посочва докладът, изработен от Бюрото за демокрация, човешки права и труд на външнополитическото ведомство на САЩ.

Източник: БГНЕС