Как кризата разпредели 32 млрд. лв. спестявания у нас?
Пари в брой, депозити, ценни книжа (извън акции), котирани акции, взаимни фондове или технически резерви (застраховка „Живот", пенсионни фондове, предплатени застрахователни премии и резерви)? Как са разпределени личните спестявания в България и как кризата се отрази в структурата на свободните ни средства?
По изчисления на Profit.bg, същите възлизат на над 32 млрд. лв. в края септември 2009 г.
Отговор на въпросите може да се потърсят в статистиката на УниКредит Булбанк и Pioneer Investments за разпределение на личните спестявания в България за периода 2007 г. - 3Q/2009 г.
Предоставените данни доказват за пореден път един безспорен факт. Банковите депозити са най-предпочитаният пристан за личните, свободни финанси в България и то без значение дали икономиката ни е в етап на бурно развитие или понижаваща се активност.
В банкови влогове през 2007 г. се намират 57.52% от спестяванията на българите. Вероятно заради сътресенията в небанковата финансова сфера у нас, апетитните депозитни предложения и по-големите гаранции на инвестираните средства в трезорите, делът на влоговете в структурата на спестяванията у нас скача рязко през следващите над година и половина - в края на 2008 г. той е 71.86%, а към септември 2009 г. е 73.26%.
Тук е редно да се отчете и един интересен факт, според предоставените данни. Ако в периода от края на 2007 г. до първото тримесечие на миналата година се наблюдава един постоянен ръст на влиянието на банковите депозити, то от миналия март до септември е регистриран първи спад в процентите - от 74.11% до 73.26%.
Според данни на БНБ и Profit.bg депозитите на физическите лица и домакинствата в края на септември 2009 г. възлизат на 23.56 млрд. лв. В този ред на мисли би могло да се допусне, че личните спестявания у нас в края на периода са общо 32.16 млрд. лв.
Причината за споменатата по-горе корекция може да се обясни и със съживяването през миналата пролет на капиталовите пазари по света и в частност на БФБ, който ръст у нас продължи до към септември. Това обаче в никакъв случай не омаловажава фактът, че именно влиянието на котираните акции и инвестициите в договорни фондове (дали заради обезценки или изтегляне и пренасочване на средства) намалява осезаемо във времето от 2007-ма до трето тримесечие на 2009 г.
През 2007 г., когато през есента бе отчетен историческият връх на SOFIX, след което последва и началото на дългото охлаждане на страстите, делът на акциите в структурата на личните спестявания в България достига 19.28%. в В края на миналия септември процентът е вече 4.44%, който е под този от края на 2008 г. (4.90%), но над този от края на март 2009 г. (3.79%).
Изменението през разглеждания период в дела на взаимните фондове е съответно от 3.02% (2007 г.), 1.12% (2008 г.) и 1.14% (септември 2009 г., при 0.95% към март). Експертите на УниКредит Булбанк и Pioneer Investments прогнозираха през миналата седмица, че инвестициите във взаимни фондове у нас се очаква да се повишат три пъти през следващите години. На въпроса в какъв срок се очаква това да стане, Явор Ачев, директор на Pioneer, заяви, че това зависи от политиката на банките по отношение на лихвите по депозитите. Първите симптоми за намаляване на лихвите, обаче, са вече налице, допълни той.
Предоставената статистика на двете финансови институции отчита и друг един любопитен факт, а именно - високият дял на парите в брой, където влиза и т. нар. „бурканбанк". В пари в брой през 2007 г. се намират 11.33% от личните спестявания у нас. През 2008 г. има известно повишаване до 13.14%, след което спад до 10.71% през септември 2009 г. Редно е заинтересованите страни в банковата и небанкова финансова сфера да анализират и си отговорят на въпроса на какво се дължи силната конкуренция на „бурканбанк"?
Ценните книжа извън акции (правителствени ценни книжа, облигации, компенсаторни записи) никога не са били широко застъпени в структурата на личните спестявания в България. Инвестициите в случая заемат през 2007 г. дял от едва 0.91%, достигащ 0.28% в края на септември миналата година.
Техническите резерви са друг един пример за нарастващ дял в структурата на личните спестявания в България в кризисния период. Ако през 2007 г. те държат дял от 7.94%, то към септември 2009 г. същият е вече 10.17%. В предоставените данни се вижда още, че през тори период расте значението на пенсионните фондове - от 7.07% (2007 г.) до 9.50% (3Q'09).