Днес правителството отрече тиражираните в пресата антикризисни мерки да са техни (след като бяха публично разкритикувани) и реших да улесня Министерството на финансите, и в частност министър Дянков, като им предложа няколко идеи.

Като цяло, така наречените антикризисни мерки, всъщност не са такива. Всичко, което предлага Симеон Дянков, е да се търсят начини за изцеждане на данъкоплатеца за поддържане на системи, които е явно, че не работят добре.

МФ е насочило усилия към събиране на повече данъци, по всякакъв начин, за да запълни дупките в бюджета. Като се има предвид, че през 2010 държавата ще разпредели над 43% от БВП у нас, правителството трябва да се замисли не за събиране на повече данъци, а към орязване на държавната намеса в икономика (особено като има предвид, че в държавните структури това е крайно неефективно).

Това, което правителство трябва да направи първо, е реформи - в администрацията, здравеопазването и пенсионната система. Това са действия, които може да са болезнени днес, но важни за бъдещето.

Ето и предложенията, които министър Дянков може да включи в дългия си списък:

1. Съкращаване на държавния апарат. След като живеем в 21 век е време да се накарат институциите да използват повече компютри. Администрацията е тежест за икономиката, която трябва да се минимизира. Съкращенията на служители, обаче, трябва да се правят според тяхната кадърност, за това при подбора на това кой да остане, предлагам въвеждането на тестове за компютърна грамотност и служебна компетентност. Така ще останат служителите, които всъщност могат да вършат работа, ще я вършат по-добре и по-бързо, и ще могат да получават по-високи възнаграждения.

2. Пенсионна и здравна реформа. Това са две издишащи системи в България. И да се мисли в насока как да ги поддържаме, за да не не ни падне рейтинга, не е правилният подход. Това, което трябва да се направи възможно най-скоро, е реформа и изграждане на работещ модел. Едва ли очаквате да дам отговор на въпроса как да се направят тук, но на запад и на изток имаме множество успешни, и не толкова успешни примери, които могат да се изучат. Тези реформи са отлагани вече от много управляващи, но колкото повече това се прави, толкова по-тежко ще е бремето в бъдеще.

3. Повишаване на данъка върху доходите на физическите лица с високи доходи. Това е много чувствителна тема, защото ще бъдат засегнати интересите и на самите политици. Моето предложение е налагане на 20-процентна ставка на годишни доходи над 200 000 лв., като по този начин ще се обложи с данък и изпирането и изсветляването на пари в икономиката. Наскоро стана ясно, че има физически лица с доходи от милиони...

4. Повишаване на данък върху дивидентите на 10%. Така приблизително ще се приравни крайната данъчна тежест до около 20% (плюс 10% корпоративен данък) до достигането до крайния получател. Това отново засяга доходите, основно на богатите. Другият мотив е изтичането на печалби в чужбина от дъщерни дружества в страната, а така донякъде се стимулира реинвестирането на печалбата.

5. Регламентиране на сделките между свързани лица. Ако не знаете, това е един от начините за източване на печалби от дадена компания. В закона към момента не е ясно регламентирано понятието „пазарни цени", по които те би трябвало да се извършват. Така много често чужди компании, собственици на родни дружества, се явяват купувач/продавач на стоки и услуги по цени, които „източват" печалбата някъде без граници и тук се губят данъчни приходи. Често и офшорни компании стоят на входа и изхода на дадена фирма, като извършат услуги или доставки, и препродават продукция. Като се има предвид, че не малка част от българската икономика е собственост на чужденци, това е много важен момент, който вероятно от МФ и НАП пропускат. Тези регулации трябва да включат и фирми във финансовата сфера, най-вече застрахователи, които презастраховайки в собствениците в чужбина, прехвърлят официално риск, но с това и печалби.

6. Търсене на инвеститори. Като ви попитат каква стока българско производство сте си купили последно, освен дрехи и храни, можете ли да изредите 3 стоки? Телевизор, хладилник, климатик? Едва ли. През последните години България успя основно да привлече инвеститори в тухли и бетон, под формата на ваканционни жилища и молове. Сега правителството ще строи магистрали. Но в крайна сметка това са непроизводствени инвестиции, които нищо не създават след построяването им. Нямаме нищо против Бойко Борисов да се разходи на държавна издръжка, било то в далечни страни като Япония, Китай (добре че е Гриша Ганчев), Южна Корея, за да убеди тамошните инвеститори, че ние сме подходящ трамплин за европейския пазар.

7. Инвестиции в образование. Не случайно има словосъчетание „науката и техническия прогрес". За да вървим напред като държава и икономика трябва да се инвестира в образование под една или друга форма. Както е известно, статистиката показва, че България има най-ниска производителност на труда в Европа. Освен чрез инвестиции в технологии, производителността се повишава и чрез подобряване на знанията и уменията на служителите. Иновациите и научните разработки са нещо, което носи много не само на собствениците си, но и на държавите като цяло.

8. Увеличаване на минималните задължителни резерви на банките. Точно така - увеличаване. Това не е печатна грешка. Кредитният бум (четете Българският кредитен бум) през последните години бе нездравословен - напомпа потреблението (вноса), увеличи задлъжнялостта на населението и бизнеса до неразумни нива и създаде риск в банковата система чрез раздаването на кредити, които явно щяха да излязат лоши. Създаването на пари чрез банковата система носи своите плюсове и минуси (има много критици на т. нар. „fractional-reserve banking", но това е съвсем друга тема). Паричната маса у нас през последните години експлодира, създаде имотен балон и доведе до свръх външен дълг от над 110% от БВП, който ще трябва да плащаме и това ще тежи на икономиката много години. Ограничаването на банковата експанзия чрез МЗР е основния инструмент на БНБ, който не бе използван достатъчно агресивно навремето. Разбира се, тук ще има много критики, защо сега е криза и всички се опитват да стимулират кредитирането. Натрупването на още дълг няма да ни помогне, а напротив ще навреди (четете Защо стимулите на икономиката няма да проработят?). Ако индустрията е конкурентоспособна и професионално управляване ще оцелее, ако не е, тя така или иначе ще си отиде, дали днес или догодина, това не е от съществено значение. Безсмислено е да се наливат пари в умиращи дружества (често на близки до властта субекти) през ББР. От фискална гледна точка това ще доведе и до приход в хазната. Средствата от МЗР се държат от БНБ, която ги инвестира и това носи доход на държавата. Другото, което се случва в момента, е изтичането на пари от българските банки към майките им. Това е неизбежно, но то трябва да стане поетапно във времето.

За да не стане твърде дълго за четене, ще спра засега до тук. Критиците са добре дошли, надявам се и от МФ активно да четат Profit.bg.