Поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта" се оказва напълно вярна. Учени доказаха, че след пълноценен сън човек е способен да вземе по-мъдро решение или по-лесно да реши даден проблем, отколкото преди това.

Сънят помага на човека да се пригоди към околната среда. Учените са единодушни, че той подпомага и функциите на мозъка. Изключително важен за паметта е дълбокият сън, наричан от неврофизиолозите с термина „делта".

Сън, без който знания и преживявания не биха могли да се съхранят в мозъка за дълго време. Докато човек спи и не му въздействат никакви външни дразнители, в мозъка се извършва пълен анализ на натрупаната през деня информация.

Колкото повече информация има да преработва мозъкът, толкова по-голяма е нуждата от делта-съня. Докато човек е буден, в мозъка му се запазват много повече впечатления и усещания, отколкото ще му трябват.

В тази връзка дълбокият сън изпълнява две функции. Първо - да затвърди запаметеното, след което да подбере най-ценната информация, обикновено емоции или данни, които са важни за в бъдеще. После те се прехвърлят от междинната в дълготрайната памет. По този начин делта-сънят изпълнява втората си функция - да освободи място във временната памет, която човек запълва с нови данни, когато отново е буден.

Липсата на сън не води до загуба на вече запаметена информация, но затруднява съхраняването на нова.Сънят помага и на творческото мислене. След като преспи, човек има много по-ясен поглед върху случилото се предишния ден.

Ето и един опит, който потвърждава поговорката „Утрото е по-мъдро от вечерта": на участниците е зададена математическа задача, която била разрешена от повечето едва след като преспали. В момента учени търсят начини за външно въздействие върху съня.

Например медикаменти или електрическа стимулация могат да повлияят на делта-вълните на дълбокия сън. А ученето на думи на чужд език може да се улесни, ако човек го свърже с някакъв аромат. Когато същият този аромат се разпръсне край спящия човек, наученото през деня се реактивира и затвърждава.

Източник: DW