През последните две седмици правителството и медиите оповестиха данни за злоупотреби и нередности в българската енергетика и идеи за преструктуриране на сектора, които потвърдиха съществуващите сериозни проблеми в него. Направените констатации не са новост, отчитат от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Оттам припомнят, че още през 2006 - 2007 г., при предходната публична криза, довела до оставка на енергийния министър, центърът публикува подробен анализ на най-често срещаните лоши управленски практики в енергетиката.

„Изводите и препоръчаните стъпки, важат с пълна сила и днес. Поради техния непреходен характер си позволяваме да ги повторим накратко тук", пишат експертите от ЦИД.

На първо място те поставят липсата на конкуренция и неефективно държавно регулиране, които позволяват да се правят свръхразходи за сметка на потребителите. Те генерират значителен корупционен ресурс и възможности за разпределянето му в отклонение от логиката на пазара.

Второ - съсредоточаване на вниманието предимно върху ЕРП, но не и върху производителите - държавни монополи. Бизнес плановете на дружествата производители се разглеждат от ДКЕВР и се утвърждават. В тях могат да се залагат свръхразходи, които няма кой да контролира поради липсата на капацитет на комисията, а понякога и поради неумение да се изготвят бизнес планове от самите дружества.

Не се прави прецизен икономически анализ на начина на управление на дружествата, на практическата потребност от едни или други разходи и най-вече - на ефективността на провежданите инвестиционни политики, калкулирани в цени за единица мощност и съотнесени към средноевропейските пропорции и критерии за ефективност.

На трето място е икономически необоснованото използване на политически свързани посредници при вноса на суровини (газ и ядрено гориво) и износа на електроенергия - реплика на входно-изходното източване на държавните предприятия от началото на прехода, приложена върху цял сектор.

Оформят се политико-икономически кръгове, обвързани с държави - производителки на енергийни източници и техните доминиращи корпоративни структури. Успехът им се дължи на проникването с времето във висшите политически среди, независимо от партийната принадлежност, от една страна, а от друга, на връзките им с външните доставчици на енергийни източници, които по правило са тясно свързани с висшите политически кръгове в своите страни.

Контролирането на обществените послания в медиите чрез "независими" експерти - консултанти по енергийни проекти е четвъртият извод, който правят от ЦИД.

Пето - прикриване на злоупотреби и корупция чрез засекретяване на договори с мотиви за национална сигурност, технологична и екологична сложност. В много случаи е възможно безнаказано укриване на информация чрез нейното неоправдано класифициране. Това с особена сила се отнася до ядрената енергетика.

На последно място, но не и по значимост е поставен рискът за възлагане на неизгодни обществени поръчки в енергетиката, където същият е значително по-висок, отколкото в други сектори.

Изключително висок дял (над 50%) на прякото договаряне на обществени поръчки с изпълнители, което е най-удобният метод за контролирано връщане на подкупи към политически покровители - рентабилността и др.