Отдавна съществува спор за това кое е по-добро - активното или пасивното управление на портфейлите.

И докато двата стила на управление вземат превес в различни моменти, то не трябва да забравяме, че обикновено се сравнява доходността на водещите индекси с тази на професионални инвеститори, управляващи фондове от много години.

Напоследък все по-често ни се струва, че има нещо гнило, но не в Дания, а в индексите на БФБ. Причината за това е фактът, че те определено вече изостават сериозно зад своите регионални конкуренти, без някакви фундаментални причини.

И докато румънските индекси, с които сме свикнали да се сравняваме, са се отлепили от дъното си с над 150%, то SOFIX, например, се повишил едва с 60-на процента.

Причината е ясна - липса на капиталови притоци към родната фондова борса. И все пак, това няма как да остане дълго незабелязано от чуждестранните спекулантите, които движат международните пазари и като че ли временно са ни изключили от списъка на развиващите се европейски пазари.

А предимствата на родните индекси не са малко. Освен, че изостават и в момента са относително по-евтини от своите конкуренти, те е възможно да реагират в много по-малка степен на една по-голяма корекция в низходяща посока на световните пазари.

Все пак понижението от върха им е в размер на над 80%, което е рядко срещано икономическо явление за страна, членка на ЕС, която не е фалирала.

Също така, е доста възможно при следващата вълна на ръст на световните пазари родният отново да се окаже на върха по ръст.

Изниква въпросът какво да правим, ако имаме смелостта отново да инвестираме на родния пазар с перспектива следващите три до пет години.

А един от отговорите, който изниква е - индексни фондове, които за съжаление все още не са достатъчно много на брой, но все пак се предлагат.

Подобен род фондове са изключително популярни на чуждите пазари и това не е случайно. От една страна, те са заемане на страната на пасивното инвестиране с широка диверсификация и липса на нужда от много знания и умения, които освен, че се сдобиват с много време и усилия, често не вършат работа.

Този род фондове дават възможност да се облагодетелствате от повишението на индексите на изключително ниска цена и без да ви товарят с допълнителни такси и комисиони за управление, събирани от инвестиционните фондове. А тези такси могат да са един значителен процент от вашата печалба.

Може би най-голямото предимство на тези фондове обаче е ликвидността, която предоставят на инвеститорите.

А ликвидността е може би най-голямата слабост на родната фондова борса. Тя е тази, която поставя инвеститорите в неудобната ситуация да не могат да излязат от дадена позиция (от която примерно имат по-голяма количество акции) или пък да се налага да излязат с компромиси за цената, което да яде сериозно от доходността им.

Именно ликвидността, като че ли ни държи на този етап отвъд погледа на международните институционални инвеститори.

Този род инвестиция може да бъде осребрена във всеки един момент, без да се съобразявате с проблема с ликвидността (разбира се ако не става въпрос за голям процент от активите на фонда), а проблема за отърваване от позициите оставяте в ръцете на фонда.

В този род фондове могат да се инвестират и не особено големи по размер суми (примерно 1000 лева), с възможност за широка диверсификация, която в други случаи би било невъзможно да се постигне с подобна сума.

Те са удобни и при форми на инвестиране с периодично добавяне на малки по размер суми, което не променя като цяло структурата на инвестицията и не изисква допълнителни усилия.

И накрая, може би като недостатък, но и като възможност за бъдещето пред финансовите институции, можем да посочим липсата на достатъчно подобни фондове у нас.

Станете наш почитател във Facebook