На Велики понеделник: Почина папа Франциск
Той беше аржентински йезуит, който стана първият римокатолически понтифик от Северна и Южна Америка, първият от Южното полукълбо, както и първият извън Европа, избран да ръководи църквата от близо 1300 години насам
&format=webp)
На 88 години почина папа Франциск - аржентинският йезуит, който беше първият римокатолически понтифик от Северна и Южна Америка, съобщиха от Ватикана.
Във видеообръщение кардинал Кевин Фарел съобщи новината:
Скъпи братя и сестри, с дълбока скръб трябва да обявя смъртта на нашия Свети отец Франциск.
„В 7:35 ч. тази сутрин епископът на Рим, Франциск, се върна в дома на Отца.
Целият му живот е посветен на служенето на Господ и на Неговата Църква. Той ни научи да живеем ценностите на Евангелието с вярност, смелост и универсална любов, особено в полза на най-бедните и маргинализираните.
С огромна благодарност за примера му на истински ученик на Господ Исус, ние поверяваме душата на папа Франциск на безкрайната милосърдна любов на Триединния Бог.“
#PapaFrancesco
— Vatican News (@vaticannews_it) April 21, 2025
L'annuncio del Card Farrell: “Carissimi fratelli e sorelle, con profondo dolore devo annunciare la morte di nostro Santo Padre Francesco. Alle ore 7:35 di questa mattina il Vescovo di Roma, Francesco, è tornato alla casa del Padre“.#VaticanNewsIT pic.twitter.com/tu8BtRY0Td
Франциск, който беше избран за 266-ия папа на църквата след оттеглянето на Бенедикт XVI през 2013 г., е роден като Хорхе Марио Берголио в квартала Флорес на средната класа в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г.
Той е първият папа йезуит и първият папа от Южното полукълбо. Първият човек извън Европа, избран да ръководи църквата от близо 1300 години насам, след папа Григорий III Сириец, който е избран през 731 г., допълва CNBC.
Pope Francis died on Easter Monday, April 21, 2025, at the age of 88 at his residence in the Vatican's Casa Santa Marta. pic.twitter.com/jUIkbplVi2
— Vatican News (@VaticanNews) April 21, 2025
Син на баща италиански имигрант и майка италианка аржентинка, Франциск е най-големият от пет деца.
През 1969 г. е ръкоположен за йезуитски свещеник, а през 1973 г., на 36 години, става ръководител на ордена на Обществото на Исус в Аржентина и Уругвай и заема този пост до 1979 г.
Папа Йоан Павел II назначава Франциск за епископ през 1992 г., а шест години по-късно Франциск става архиепископ на Буенос Айрес.
През 2001 г. Йоан Павел го прави кардинал.

Световни реакции
"Папа Франциск се завърна в дома на Отца. Тази новина ни натъжава дълбоко, защото той ни оставя един велик човек и велик пастир.", написа в социалните мрежи италианският премиер Джорджа Мелони.
"Имах привилегията да се радвам на неговото приятелство, на съветите и поученията му, които никога не се проваляха дори във времена на изпитания и страдания. В размишленията по Кръстния път той ни напомняше за силата на дара, който кара всичко да разцъфти отново и е способен да помири онова, което в очите на човека е непримиримо.
И отново помоли света за смелостта на промяната на курса, за да върви по път, който "не разрушава, а култивира, поправя, пази". Ние ще вървим в тази посока, за да търсим пътя на мира, да се стремим към общото благо и да изградим едно по-справедливо и по-равноправно общество.
Изпращаме Светия отец с изпълнено с тъга сърце, но знаем, че сега той е в мира на Господа."
Papa Francesco è tornato alla casa del Padre. Una notizia che ci addolora profondamente, perché ci lascia un grande uomo e un grande pastore. Ho avuto il privilegio di godere della sua amicizia, dei suoi consigli e dei suoi insegnamenti, che non sono mai venuti meno neanche nei… pic.twitter.com/pkRco1tgD3
— Giorgia Meloni (@GiorgiaMeloni) April 21, 2025
CNN обобщава и останалите реакции на световните политически лидери и държавни ръководители след новината за кончината на папа Франциск.
Френският президент Еманюел Макрон отдаде почит на папа Франциск, като заяви: „От Буенос Айрес до Рим папа Франциск искаше Църквата да носи радост и надежда на най-бедните. Да обедини хората един с друг и с природата. Нека тази надежда да възкръсва непрестанно отвъд него“.
Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц заяви: „Смъртта на папа Франциск ме изпълва с голяма тъга. Франциск ще бъде запомнен с неуморния си ангажимент към най-слабите членове на обществото, към справедливостта и помирението“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изпрати съболезнователно послание, в което заяви, че папата „вдъхновява милиони хора, далеч извън Католическата църква, със своето смирение и толкова чиста любов към по-малко щастливите“.
Украинският президент Володимир Зеленски написа в социалните мрежи, че скърби заедно с католиците по света за смъртта на папата.
„Той умееше да дава надежда, да облекчава страданието чрез молитва и да насърчава единството. Той се молеше за мира в Украйна и за украинците.“
Зеленски за последен път се срещна с Франциск през октомври по време на посещение във Ватикана, припомня CNN.
Тогава украинският лидер заяви, че двамата са обсъдили тежкото положение на десетките хиляди украински деца, депортирани в Русия след пълномащабната инвазия и необходимостта да се положат „всички възможни усилия“ за връщането им у дома.
Millions of people around the world are mourning the tragic news of Pope Francis’s passing. His life was devoted to God, to people, and to the Church.
— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) April 21, 2025
He knew how to give hope, ease suffering through prayer, and foster unity. He prayed for peace in Ukraine and for Ukrainians. We… pic.twitter.com/Ww6NtsbWWS
Руският президент Владимир Путин също изрази почитта си към папа Франциск в послание, адресирано до кардинал Кевин Джоузеф Фарел, изпълняващ длъжността глава на църквата до избирането на нов папа.
В посланието, публикувано от Кремъл в понеделник, Путин изразява своите „най-искрени съболезнования“ и определя папата като „верен служител на християнската доктрина, мъдър, религиозен и последователен защитник на високите ценности на хуманизма и справедливостта“.
Путин споменава и ролята на Франциск за насърчаване на диалога между Руската православна и Римокатолическата църква и за укрепване на връзките между Русия и Светия престол.
„Имах възможността да общувам с тази изключителна личност по много поводи и завинаги ще пазя най-светлия спомен за него.“
Rest in Peace, Pope Francis. ✝️ pic.twitter.com/8CGwKaNnTh
— The White House (@WhiteHouse) April 21, 2025
„Почивай в мир“, написаха от Белия дом във възпоменателен пост за папа Франциск, придружен от негови снимки с президента Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс, който се срещна с папата във Ватикана часове преди смъртта му.
В отделен пост Джей Ди Ванс заяви, че е бил „щастлив да види“ папата на Великден, „въпреки че очевидно е бил много болен“.
„Току-що научих за кончината на папа Франциск. Сърцето ми е с милионите християни по целия свят, които го обичаха“, заяви Ванс в X. „Бях щастлив да го видя вчера, въпреки че очевидно беше много болен. Но винаги ще го помня с неговата проповед в първите дни на пандемията. Тя наистина беше изключителна.“
В неделя папа Франциск проведе частна среща с Ванс, който е благочестив католик. Ден по-рано Франциск разкритикува имиграционната политика на администрацията на Тръмп.
It was an honor to meet with Pope Francis, Prime Minister Meloni, and Church officials in Italy this weekend.
— Vice President JD Vance (@VP) April 21, 2025
Visiting Rome with my family during Holy Week was an incredible experience. pic.twitter.com/pAxKmKxUst
Индийският министър-председател Нарендра Моди заяви, че е „дълбоко наранен“ от кончината на папата. „В този час на скръб и възпоменание поднасям най-искрени съболезнования на световната католическа общност. Папа Франциск винаги ще бъде помнен като фар на състрадание, смирение и духовна смелост от милиони хора по света“.
"Негово Светейшество папа Франциск беше истински приятел на България", написа премиерът Росен Желязков в социалните мрежи.
"Моралното лидерство и отдаденост на диалога на папа Франциск ще бъдат запомнени от поколенията. Папа Франциск завинаги ще остане символ на мира, състраданието и единството. Нека посланието му за надежда и братство продължи да води света в трудните времена, в които живеем. Поклон пред светлата му памет!"
До последно в служба на църквата
Последните си дни папа Франциск прекара в служба на Църквата, като участваше доколкото може в Богослуженията и подготовката за Великден - кулминацията на празниците в християнския календар.
88-годишният понтифик не водеше основните служби за Страстната седмица и Великден, но направи кратки изяви през уикенда, като в четвъртък прекара 30 минути в затвор в Рим, а в събота вечер посети базиликата „Свети Петър“.
В неделя сутринта той поднесе благословията Urbi et Orbi, докато негов помощник четеше обръщението му.
По-късно поздрави ликуващите тълпи на площад „Свети Петър“ от папамобила - за първи път след хоспитализирането му.
"Последните дни на Франциск наистина бяха посветени на служенето на църквата, на продължаването на служението му до самия край. Той не се оттегли, както някои хора предполагаха, че ще направи. Винаги даваше знак за решимостта си да продължи до края, да служи до последния момент", заяви ватиканският кореспондент на CNN Кристофър Ламб.
Здравословни проблеми през целия му живот
Лекарите отстраняват част от белия дроб на Франциск заради усложнения от белодробно заболяване още в младите му години. Здравословен проблем, който според Ватикана никога не е повлиял на работата му.
През последните години той имаше постоянни здравословни проблеми, включително различни респираторни проблеми, грип и множество операции.
За пръв път като папа е хоспитализиран на 4 юли 2021 г., когато претърпява операция на дебелото черво в болница „Джемели“ заради дивертикулна стеноза. Ватиканът заяви, че операцията е била планирана, но съобщението предизвика шокови вълни в църквата.
В края на март 2023 г. той отново е хоспитализиран и лекуван от бронхит.
Преди да бъде откаран, той се пошегува пред журналисти, че е „все още жив“. Два месеца по-късно му беше направена операция за отстраняване на херния.
Лична идентификация с бедните и страдащите
Папата често изразяваше личната си идентификация с бедните и беше известен с това, че се застъпваше за бежанците и хората, разселени от конфликти, отбелязва още Euronews.
По време на миграционната криза през 2015 г., когато се наблюдаваше рязко увеличение на опасните и смъртоносни преходи към Европа през Средиземно море, папа Франциск обяви, че Ватиканът ще приеме две бежански семейства и призова католиците също да предложат своята помощ.
„Пред трагедията на десетки хиляди бежанци, които бягат от смъртта в конфликти и глада и са на път на надеждата, Евангелието ни призовава да бъдем близо до най-малките и до тези, които са изоставени“, призова той.
Понтификът също така призова за мир в различните конфликти, включително неотдавнашното нападение на Израел срещу Газа.
„По никакъв начин не можем да приемем бомбардирането на цивилни граждани“, написа той в обръщение, произнесено през януари. Не можем да приемем, че деца мръзнат, защото са разрушени болници или е засегната енергийната мрежа на страната.
Моето пожелание за 2025 г. е цялата международна общност да работи преди всичко за прекратяване на конфликта, който вече почти три години причинява толкова много кръвопролития.
Todos, todos, todos!
Папа Франциск е начело на Католическата църква във време на нарастващо напрежение.
През 2021 г. епископите на САЩ изготвиха предложение, с което да откажат причастие на новоизбрания президент Джо Байдън заради подкрепата му за правото на аборт.
Гласуването на Конференцията на католическите епископи на САЩ за изготвяне на плана дойде при възраженията на главния доктринален съветник на папата, кардинал Луис Ладария. Два месеца по-късно самият Франциск категорично намекна, че се противопоставя на предложението на американските епископи, като заяви пред репортери:
„Причастието не е награда за съвършените.
Но папата също така категорично се противопоставя на абортите, наричайки ги „убийство“: „Който прави аборт, убива.“
Въпреки че Франциск се стремеше да избегне ескалация на културните войни и поляризация на паството си, той предложи окуражителни думи на католиците от ЛГБТК+.
По време на полет обратно към Рим от Португалия през август 2023 г., заяви пред репортери, че Католическата църква е отворена за всички и че е длъжна да придружава хората по личния им път на духовност в рамките на своите правила. По време на събитие в Португалия Франциск изтъкна приобщаващия характер на църквата, като поведе тълпата в скандиране „Todos, todos, todos!“. (Всички, всички, всички!).
В края на 2023 г. той заяви, че свещениците могат да благославят еднополови двойки, което е сериозна промяна в политиката на Ватикана. Папата заяви, че такива благословии не трябва да приличат на бракове, но че хората, търсещи Божията любов и милост, не трябва да бъдат подлагани на „изчерпателен морален анализ“, за да я получат.
Той желаеше по-голяма роля на жените в църквата, особено на високи ватикански постове. През април 2023 г. обяви, че е решил да даде на жените право на глас на предстоящата среща на епископите. Това беше исторически първият случай и с него бяха постигнати две цели: да се дадат на жените по-големи отговорности при вземането на решения и да се даде възможност на миряните да имат повече думата в живота на църквата.
Гневът срещу църквата
В края на своето папство папа Франциск трябваше да се изправи срещу продължаващия гняв заради прикриването от Църквата на сексуални посегателства над деца, извършени от духовници по целия свят.
През 2014 г. той определи глобалния скандал като „морална вреда, нанесена от мъже на Църквата“ и заяви, че чувства необходимост „лично да поиска прошка“ за самите злоупотреби и за защитата на насилниците от страна на католическите власти.
Особено деликатен момент настъпи миналата година при папското посещение в Белгия, където папата се извини за злоупотребите със стотици деца от свещеници във Фландрия и прие, че Църквата трябва да се „срамува“.
Но въпреки че под ръководството на папа Франциск бяха въведени реформи и процедури за предпазване от злоупотреби и за търсене на отговорност от извършителите, все още има многобройни твърдения за свещеници, обвинени в злоупотреби, които са премествани в други епархии, вместо да бъдат обект на официално разследване или наказателни обвинения, допълва Euronews.
Папата няма да бъде погребан във Ватикана
Папа Франциск ще бъде първият папа от повече от век насам, който ще бъде погребан извън Ватикана.
Въпреки че папите обикновено се погребват в пещерите под базиликата "Свети Петър", мястото на последния покой на Франциск ще бъде базиликата "Санта Мария Маджоре" от другата страна на река Тибър в Рим.
Той разкри плановете си да наруши традицията и да бъде погребан там през декември 2023 г., като обясни, че чувства „много силна връзка“ с базиликата, която посещавал в неделя сутрин, за да почете Дева Мария.
„Искам да бъда погребан в Санта Мария Маджоре, защото това е моята голяма преданост.“
Въпреки че седем други папи са погребани в Санта Мария Маджоре, Франциск ще бъде първият след Лъв XIII, починал през 1903 г., който няма да бъде погребан в базиликата „Свети Петър“.
Какво следва сега
Смъртта на папа Франциск предизвика траур във Ватикана и постави началото на хилядолетния процес на избор на нов понтифик. Това е процедура, изпълнена с традиции, но леко осъвременена за съвременния свят.
„Папското междуцарствие“ - периодът между смъртта на един папа и избирането на друг - започна, когато Франциск почина.
Сега кардиналите трябва да решат кога точно може да се състои погребението, а след това и кога може да започне конклавът. Но голяма част от графика е предопределена; смъртта на папата предизвиква началото на деветдневния траур, известен като „новендиал“, а папата трябва да бъде погребан между четвъртия и шестия ден след смъртта си.
Тялото на папата трябва да бъде изложено в базиликата „Свети Петър“ за целите на траура, а на всеки ден ще се провежда меса. През 2005 г. опечалените се наредиха на километрични опашки, за да се сбогуват с папа Йоан Павел II.
След това всички кардинали под 80-годишна възраст ще се съберат във Ватикана, за да изберат наследника на Франциск. Обикновено изборът на папа след смъртта на предшественика му отнема между две и три седмици, макар че може да се проточи малко повече, ако кардиналите се затруднят да постигнат съгласие за кандидата.