Стабилизиране и бавно нарастване на кредитите в края на годината и началото на 2011 г. прогнозират икономистите на УниКредит Булбанк в последния си доклад за развитие на банковия сектор в страната. Ръстът на заемите ще бъде подкрепен от възстановяването на експортно ориентираните производства и появата на допълнителни сигнали за стабилизиране на цените на жилищата.

Ръст, но умерен и устойчив

През 2012 г. темповете на ръст на кредита ще продължат да се ускоряват и ще се стабилизират на около 11% средногодишно в периода след това, посочват анализаторите на УниКредит Булбанк.

За сравнение, в края на март общо кредитите за домакинства и фирми забавиха ръста си до 2.7% на годишна база, като спрямо края на 2009 г. дори се отчита спад от 0.5%.

„Все още изглежда рано да се говори за преобръщане на тенденцията от последните месеци, но смятаме, че скоро най-лошото от гледна точка на свиването на ръста на кредита ще бъде зад нас", смята Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Според него анемичният ръст на кредита в момента отразява най-вече спада в търсенето на кредит.

„Прогнозирането на темповете на нарастване на кредита през следващите години, в голяма степен се свежда до прогнозирането на потребителските разходи на домакинствата и инвестиционните разходи на фирмите, които са основните детерминанти на търсенето на кредити", обобщава Павлов.

Според икономическия екип на УниКредит, дори и след като кризата отмине нивата на растеж на кредита няма да се върнат до тези в годините на икономически бум. Това ще отразява промяната на модела на икономически растеж, основан на лесния и евтин достъп до външно финансиране.

Прогнозата на УниКредит Булбанк е, че моделът на растеж на региона - в контекста на процеса на догонване - ще продължи да се характеризира с приток на външно финансиране, но този приток ще се коригира до по-умерени стойности.

За сравнение, въпреки продължаващия процес на намаляване на външната задлъжнялост, към края на 2009 год. чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ се оценяват на 377 млрд. евро, или 17% от общо пасивите на консолидирано ниво.

Зависимостта от външно финансиране е най-висока в Балтийските страни, в ЮИЕ и бившите Съветски Републики. В България чуждестранните пасиви на банките са в размер на 8.8 млрд. евро, или 23% от общо пасивите в края на 2009 год.

По тази причина прогнозите на УниКредит за България са съотношението кредити-към-депозити да продължи да нараства, но по-бавно - от 124% в края на 2009 год. до 126% през 2015 год.

Ръстът при депозитите - намаляващ заради алтернативните форми на спестяване

В отговор на редуцирания приток на външно финансиране, банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредитите в по-голяма степен с ръста на депозитите, привличани от български домакинства и фирми. „Прогнозираме, че в периода след приключване на кризата (2012 - 2015) годишният ръст на депозитите спрямо БВП ще бъде средно около 6.5%", се посочва в доклада.

За сравнение, в периода на икономически бум, в годините от 2003 до 2008, средният годишен ръст на депозитите на резиденти спрямо БВП беше 14.1%. Забавянето на темповете на растеж на депозитите, привлечени от резиденти, ще бъде резултат от: нормализирането на темпове на нарастване на доходите, липсата някои специфични за периодите на икономически бум фактори, и повишения интереса на домакинствата към използването на алтернативни форми на спестяване и акумулиране на богатство, се посочва в анализа на УниКредит.

Нов модел на растеж

„Спадът в притока на външно финансиране и натиска за намаляване на задлъжнялостта, които глобалната криза предизвика, ще доведат до значима промяна в модела на растеж на българската икономика. Неустойчивият модел на растеж от годините на бума, в който икономиката харчеше повече, отколкото произвеждаше, за сметка на увеличаване на външния дълг, ще бъде заменен от по-балансиран и следователно по-устойчив модел на растеж, в който всички компоненти на крайното търсене ще имат положителен принос към ръста на БВП", смята Кристофор Павлов.

Нетният експорт също ще има положителен, макар и минимален принос към растежа на БВП, за разлика от годините на икономическия бум. Това означава също, че положителният принос на вътрешното търсене към растежа ще намалее, и следователно растежа на неговите два основни компонента - инвестициите и потребителските разходи, ще се забави.

Прогнозата на икономистите от УниКредит Булбанк е, че в годините след края на кризата, вътрешното търсене ще нараства средногодишно с 4.5%, докато в годините на бума беше отчетен средногодишен ръст от 15.2%.

Логично следва, че възстановяването на вътрешното търсене до стойностите, наблюдавани преди започването на кризата, ще бъде продължителен процес. Според основния сценарий на УниКредит Булбанк вътрешното търсене ще се възстанови изцяло, като стойностите от 2008 година ще се достигнат отново, през 2017 година, тоест за осем години. В това число потребителските разходи на домакинстват ще се възстановят изцяло, достигайки нивото си отпреди началото на кризата, през 2015 година, или за шест години; докато цялостното възстановяване на инвестициите - измерени чрез бруто образуването на основен капитал - ще изисква повече време и ще приключи през 2018 год., или 10 години след началото на кризата.

„Тъй като ръстът на потребителските разходи на домакинствата и инвестиционните разходи на фирмите са основните детерминанти на търсенето на кредити, може да се заключи, че промяната в модела на растеж на икономиката ще има за резултат стабилизиране на търсенето на кредити на по-ниски нива. Така в пост кризисния период, намаленото търсене на кредити ще бъде основното предизвикателство, към което банките в България ще трябва да се адаптират", обобщава Павлов.

Станете наш почитател във Facebook