„Искам срещу парите, които даваме, да има реформи, най-вече в системата на здравеопазването и пенсионната система. Ако реформите не се случат, част от предвидените средства в предлагания актуализиран бюджет, няма да бъдат преведени". Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков на лекция пред журналисти в рамките на семинар в Боровец, посветен на параметрите на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 година.

Проектът на актуализирания бюджет няма да засегне по никакъв начин социално уязвимите групи от населението, както и бизнеса, подчерта финансовият министър. „В проекта няма по-високи нито преки, нито косвени данъци, но няма и по-високи заплати за държавните служители и депутатите", посочи той. Предвижда се повишаване на разходите за социални помощи и подкрепа за икономиката за сметка на намалена държавна администрация и нейната издръжка.

Очаква се в края на годината икономиката да отбележи 1% ръст, а дефицитът да бъде до 4.8 на сто, каза още финансовият министър.

Предвижда се намаляване на разходите с около 840 млн. лв., както и основни фискални стимули, сред които са 660 млн. лв. за разплащане на стари договори с бизнеса през Българската банка за развитие. Около 200 млн. лв. са предвидени за инфраструктурни проекти и за съфинансиране по европейските програми до края на годината. 220 млн. лв. са заложени за НЗОК, 116 млн. лв. за премии за тютюнопроизводителите, а 142 млн. лв. са предвидени за социални разходи. „Парите за системите на здравеопазването и за социални плащания обаче ще се дават само срещу извършени реформи", подчерта вицепремиерът.

От 2007 г. досега социалните разходи са се увеличили 1.5 пъти. Инвалидите в страната са се увеличили от 180 хил. до 450 хиляди за 4 години или с 250%. Разходите здравеопазването пък са два пъти по-високи от тези за 2007 г. „Това означава, че се е харчило прекалено безотговорно", коментира финансовият министър.

Пред участниците в семинара той направи задълбочен анализ на европейския икономически контекст и как процесите в ЕС се отразяват върху мерките, предприемани от правителството за излизане от кризата. „В момента сме в най-голямата криза в световен мащаб от края на Втората световна война, каза министър Дянков. Според него сравнения с кризата от 1996 г. у нас не са адекватни, защото тогава тя е била вътрешна и се е дължала на неспособност на тогавашното правителство да се справи с банковата криза.

Вицепремиерът изтъкна основните механизми на различните държави-членки на ЕС за справяне с икономическата криза. Тринадесет държави от ЕС са ревизирали бюджетите си в посока свиване на социалните разходи и са намалили пенсии и заплати, сред които са Румъния, Гърция и Испания.

Една трета от държавите-членки са увеличили данъците - косвените, но и преките данъци като Естония, Латвия и Португалия. „Не съм привърженик на увеличаването на данъците по принцип, защото администрацията свиква с по-големи бюджети и данъците впоследствие остават високи", коментира Симеон Дянков. „В България няма да увеличаваме нито преките, нито косвените данъци, които удрят по бизнеса, а той създава работните места", подчерта още министър Дянков.

Той коментира още, че ситуацията в Гърция се е оказала изненада както за България, така и за другите европейски държави. „Никой не очакваше, че гръцкия проблем ще се превърне в европейски. Гръцката икономика съставлява едва около 2 на сто от европейската икономика. Заедно с Испания, Португалия и Ирландия обаче, тя обаче влияе върху несигурността в еврозоната.

„Навсякъде, където е имало избори, е имало и неприятни изненади. Ако тенденцията се запази, на дневен ред ще излезе въпросът как работи монетарната политика на Европейския съюз и Евростат", посочи още в анализа си финансовият министър.