Основните рискове за растежа и финансовата стабилност в региона Източна Европа, Близкия Изток и Африка отново произтичат от глобалните проблеми и по-специално от случващото се в Европа и в останалите развити икономики, се казва в доклада CEE Quarterly на UniCredit Research.

Европа все още води битка с дълговата криза, а опасенията около публичните финанси и около състоянието на банковия сектор изглежда се подхранват взаимно.

От UniCredit смятат, че опасенията, че европейската фискална консолидация може да породи втора вълна на рецесията в Европа и да попречи на глобалното икономическо възстановяване са преувеличени. Еврозоната се възползва от обезценяването на еврото, което според експертите ще добави около 0.8 процентни пункта към икономическия растеж през втората половина на тази година и през първата половина на 2011 г.

Регионът EEMEA се справя относително добре с европейската дългова криза за момента и индикаторите на растежа продължават да нарастват през второто тримесечие. От UniCredit смятат, че докато различията в растежа на икономиките в центъра на Еврозоната и на тези по периферията й съществуват, регионът ще продължи да се представя добре.

Първо, по-слабото евро прави германския износ още по-конкурентен. Широките различия между сърцевината на Еврозоната и нейната периферия не е някакъв нов феномен, но все още е в подкрепа на региона на Централна и Източна Европа.

В добавка валути като унгарския форинт, полската злота, чешката крона и румънската лея са единствените в света, които поевтиняват спрямо еврото от началото на годината, което ги прави по-конкурентни спрямо други търговски зони като Азия и Латинска Америка. В тази посока валутите от EEMEA обвързани повече е долара или с някаква кошница от валути като турската лира, руската рубла и южноафриканският ранд са до известна степен по-малко конкурентни (но пък имат по-голяма търговска връзка с Азия). Предвид всичко това и по-добрите от очакванията данни за БВП за първото тримесечие, карат експертите от UniCredit да завишат леко прогнозата си за БВП на региона от 2.8 на 3.1% за 2010 г.

Спадът в България стигна дъно през четвъртото тримесечие на 2009 г. и състоянието на икономиката започна да се подобрява, като износът нараства. Слабото търсене на местния пазар обаче предполага, че перспективите в краткосрочен план остава мрачна.

Рисковете също така остават големи, тъй като опасенията от разпростирането на дълговата криза в Европа не са изчезнали.

Експертите от UniCredit продължават да се придържат към прогнозата си за икономическия ръст на България за 2010 г. (-1%), но ревизират надолу очакванията си за 2011 г. до 1.8% ръст, в сравнение с очакваните преди това 2.2%.

Износът е единственият значителен генератор на икономически ръст за България. По-добрите данни за БВП през първото тримесечие на 2010 г. (-3.6% на годишна база) в сравнение с четвъртото тримесечие на 2009 г. (-5.9% на годишна база) се дължат почти изцяло на по-голямото външно търсене. Износът нарастват, но това няма да е достатъчно за продължително икономическо възстановяване.

Последните данни за продажбите на дребно и за потребителското доверие са поредното доказателство, за слабостта на потребителския сектор.

Условията за финансиране в страната се влошават. Лихвените проценти по нови кредити отпуснати от местните банки са нараснали средно от 7.02% през 2009 г. до 8.53% за периода януари-април 2010 г. Разходите по външното финансиране съгласно петгодишните CDS по българските държавни облигации също нарастват, тъй като инвеститорите се опасяват за евентуалното разпространяване на европейската дългова криза. Доходността на 5-годишните държавни облигации в лева нараства рязко от 4.20% през март до 4.88% през май, докато последният търг за 10½-годишни облигации беше отменен, тъй като министерството на финансите и инвеститорите не можаха да постигнат съгласие за цената.

Официалните резерви на България, които са ключов показател за ликвидността в условията на валутен борд намаляват с 5.5% за периода януари-май 2010 г., след като бяха нараснали само с 1.6% за цялата 2009 г. Кредитният ръст е почти преустановен като заемите отпуснати на домакинствата и на нефинансовите дружества намаляват с 0.6% за периода януари-април 2010 г. Като се има предвид големия дълг на частния сектор, влошаването на условията за финансиране значително увеличават предизвикателствата пред българската икономика.

Ревизията на бюджета (която скоро трябва да бъде приета от парламента) предвижда таргет за бюджетния дефицит в размер на 3.8% от БВП тази година, което е малко под дефицита от 3.9% от БВП отчетен през 2009 г. За да създадат възможност за фискални разходи, които ще повишат ръста,, властите планират да наложат драстични съкращения в държавната администрация.

Така би трябвало да се освободят средства за инфраструктирни проекти, които от своя страна да подкрепят процеса на възстановяването. Като се има предвид добрите фундаменти (публичният дълг е доста под 20% от БВП, а бюджетният дефицит е много близо до таванът от 3% от БВП за ЕС) тази политика е оправдана според, експертите от UniCredit. Допълнително в нейна защита е и фактът, че в условията на валутния борд българските власти имат много ограничен контрoл върху монетарните условия в страната.