След фалита на фирми може да има и проблеми в банковата ни система, тъй като необслужваните кредити растат с бързи темпове. Това прогнозира преди седмица председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

Макар и неофициално банкери се оплакват, че все повече фирми прибягват и към изкуствен фалит, като така се спасяват от това да не плащат дължими заплати и осигуровки и да не обслужват заемите си. С продължаването на този процес и с ликвидирането на длъжници на банковата система опасността за икономиката остава изключително сериозна, коментират експерти.

Колко голям наистина е този проблем, успяват ли банките да се справят с него, до какви размери това няма да застраши сериозно икономиката на страната? С тези и други въпроси от DarikFinance.bg се обърнаха към Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк и член на УС на Асоциацията на банките в България.

Г-н Хампарцумян, ваши колеги, макар и под сурдинка, се оплакват все повече от изкуствени фалити на фирми, които са взели заеми от тях. Колко голям е този проблем?

Проблемът не е голям. Но това е криминално деяние, а доколкото знам за това в България няма нито един осъден. Но за всяко нещо има първи път. Едно такова действие, независимо че може да ощети банката, води до загуба на репутация и кредибилност пред финансовите институции. Те трябва да направят избора дали да измамят банката и да спасят средства и активи, но след това вероятността да бъдат добри клиенти на друга банка намаляват значително.

В България няма практика за успешно осъждане на тези хора, защото тези престъпления трудно се доказват, въпреки че е криминализирано в Търговския закон и в Наказателния кодекс. Това е възможна тактика от страна на фирмите, за да предотвратят събираемостта на кредита, но то има не само законови последствия, а и репутационни.

Как банките успяват да се справят с този проблем - във време, в което имаме нарастване на лошите кредити, продължаваща криза и т. н.?

Борим се и това води до по-тежки условия за коректните кредитополучатели, защото в договорите си влагаме клаузи, които правят този процес по-труден.

Застраховат ли банките кредитите, отпускани към фирми, и всъщност тези застраховки какво покриват?

Много рядко. Те не могат да бъдат генерално решение на проблема, защото ако един риск се прехвърли от банковия в застрахователни сектор той не става по-добър. Няма някаква специална процедура. Банката и добросъвестния клиент са в много добри отношения - знае за проблемите на фирмата, за постиженията й, знае финансовите отчети, мениджмънта. Там където тези отношения не вървят добре винаги светва една червена лампичка, която кара банката да бъде по-внимателна или да откаже кредит, ако има проблем с репутацията или с банковата история на клиента. Изглежда много интересно да бъде излъгана една банка, но може би една част от хората, които правят това, не взимат предвид, че губят репутация и кредибилност, а това не е добра перспектива.

Ликвидирането на длъжници на банковата система не е ли опасно за икономиката?

Ликвидацията на фирма е крайна мярка, до която в много случаи не се стига. Колкото и да ви звучи парадоксално, всъщност напълно естествено е някои фирми да не оцелеят при една криза. Тя има и оздравителен ефект. Тези фирми, които не успеят да решат проблемите си по друг начин - преструктуриране, обединение, поглъщане, продажба, могат да стигнат до несъстоятелност, ликвидация, разпродажба на активи и т. н. Ако това не е в някакви гигантски мащаби, не е опасно за икономиката, а по-скоро оздравително. Това е както настинката - хващащ имунитет и си по-здрав. Всяка криза, обаче, е здравословна за оцелелите.

Пред DarikFinance.bg Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, прогнозира, че след фалита на фирми може да има и проблеми в банковата ни система тъкмо заради необслужването на кредити. Колко е сериозен проблемът за банките наистина?

Ако ми позволите да направя един приятелски коментар за г-н Данев, който уважавам като икономист, но ако видите неговите предсказания през последните години, той обикновено прогнозира доста мрачни сценарии. Това не е толкова лошо, защото някой трябва да провокира системата.

Регулацията на банките е направена така, че да се избегне концентрацията на големи рискове на едно място. Ако тези правила са спазвани благоразумно, банките могат да имат проблеми с намаляване на печалбата. Дори може да има години, в които да реализират загуби, но това не би трябвало да се отрази на тяхната стабилност и да доведе до тотална деструкция на банките. Нашите банки и заради кризата от 1996-97 г. бяха по-консервативно регулирани в тази си част, отколкото банките в Западна Европа или Америка. От тази гледна точка имат повече тлъстини за изгаряне в лоши години. Състоянието на банките е директна функция на състоянието на икономиката. Банките могат да издържат известно време на влошена икономика. Ако, обаче, рецесията продължи с години, може да очакваме институции, които да имат затруднение, но днес сме твърде далече от такъв сценарий.

През април казахте, че масовите фалити на фирми още не са започнали и най-вероятно това ще стане през есента. Още ли сте на това мнение?

Масови е малко силна дума. Естествено е на изхода от една криза, ако смятаме, че сме в предверието на изхода, някои фирми да престанат да съществуват. Фалитът е краен изход. Имайки предвид и показателите на икономиката, фалитите не са стигнали още максимума. Същевременно не бива да очакваме такива драматични спадове и процеси в икономиката, каквито спомени имаме от 90-те години.

Колко очаквате да са лошите кредити към шестмесечието?

Лошите кредити пак са функция на състоянието на икономиката. Ако икономиката върви надолу, броят на лошите кредити ще расте и обратното. Като казваме лоши кредити, това е един популярен израз, но те не са тотална загуба за банките, тъй като имат класификация в зависимост от сериозността на влошаването на кредита. Голяма част от тях са обезпечени.

Мисля че докато икономиката върви надолу, процентът на лошите кредити ще расте. В момента, в който икономиката започне устойчиво да върви нагоре, ще видим обратния процес.

Появи се информация, че ще се въвеждат такси върху транзакциите през пос терминал, това предстои ли наистина?

Това е вид услуга. Тя не е много скъпа, но струва нещо. Друг е въпросът, че някои банки могат да поемат върху себе си тези разходи или да ги включат в някакви общи такси. Така или иначе, като имаме материална база и услуга, която се поддържа, напълно нормално е някой да плати за нея. Най-прозрачно е да го направи клиентът. Той има право да реши дали да ползва тази услуга или - не.

Докъде ще поскъпват таксите при теглене на пари от чужд банкомат?

Докъдето балансът между търсене, предлагане и конкуренция позволи. Като при всяка друга стока. Ако на клиента нещо му се струва скъпо, може да не го ползва. Този, който предлага услугата, ще намери начин или да я направи по-евтина или да не я предлага.

В проект на правителството се казва, че банките трябва по подходящ начин да уведомяват клиентите си при промяна на лихвите. Кой е той от ваша гледна точка, защото и в момента ги уведомявате, но има оплаквания.

Днес има най-различни средства за комуникация. Това може да е една книжка с общи услови, може да бъде публикувано в интернет, може да е част от договора или табло във всеки клон. Винаги, когато има някаква услуга, ще има и оплаквания. Финансовата материя може да бъде опростена до определена степен и от там нататък това не може да стане.

Как и дали изобщо трябва да има регламент въпросът с бонусите на банкерите?

Може би такъв регламент трябва да има, но за някои европейски страни. Когато става дума за бонусите на банкерите в България, те са много по-малко, отколкото бонусите в Западна Европа и в по-развитите страни. Това, според мен, ще има повече смисъл за банките в Европа, а нашите бонуси не са толкова високи, за да попаднат в категорията суми, която ще бъде регулирана. Иначе идеята е добра.

Източник: DarikFinance.bg