398 милиона лева - толкова има да връща на държавата фирма "Унитренд". Мегазадължението лъсна при справка в регистъра на приходната агенция.

Дружеството е заличено, без активи и няма следа от управител и собственици. Ясно е само, че единият акционер е бил от екзотичния остров Ниуе, известен най-вече с редкия вид червени банани.

Преди време Евросъюзът определи малката държава като "перачница на пари".

92 български фирми висят на хазната с борчове за по над 10 милиона лева. Шокиращите данни лъснаха при справка в регистъра на големите длъжници в Националната агенция за приходите (НАП).

Общият размер на задълженията на тези дружества възлиза на 2,066 млрд. лв. С толкова пари вицепремиерът Симеон Дянков спокойно може да запуши дупката в бюджета. Но както повечето дупки в България и тази май ще остане незапълнена.

Само пет фирми имат имущество, което може да бъде продадено и евентуално да покрие част от дълга към държавата. Останалите 87 фирми не разполагат с никакви активи.

И шансът държавата да си събере вземанията е колкото България да стане световен шампион по футбол през 2014 г. - разбирайте нищожен.

Разбивката по градове показва, че близо половината мастити длъжници са от София - 44. От Пловдив са 8, от Велико Търново - 5, от Варна - 4, от Перник - 3.

Горе на черешата

Най-големият длъжник е от град Кюстендил, прославил се с овощарството и вкусните череши. Фирма "Унитренд" обаче не се занимава с отглеждане на череши, а с "Проучване на пазари и изследване на общественото мнение".

Дружеството фигурира в списъка на данъчните със старото си име "Транслимитид". Дължи 398 милиона лева. Без майтап.

Първо помислихме, че е нелепа грешка. С такива задължения кюстендилската компания би трябвало да е правила гигантски обороти. И да е известна, поне на местна почва. Но май само данъчните са чували за нея.

От приходната агенция потвърдиха за мегазадължението. По случая била сезирана прокуратурата.

Хвани ме, ако можеш

Държавните обвинители сигурно са открили, че последната регистрация на "Унитренд" е в кюстендилския хотел "Пауталия", а преди това седалището е било в софийския кв. "Орландовци". Управител и мажоритарен собственик на "Унитренд" е Георги Сулев, на 41 години.

По-любопитни са другите акционери в дружеството - фирма "Карсон", регистрирана на тихоокеанския остров Ниуе, и фирма "Таунсайд лимитед" от Самоа.

Ниуе е абсолютна екзотика сред чуждестранните инвеститори у нас. Малкият коралов остров е с площ 260 кв. км и население около 1400 жители. В превод означава "Съзерцавам кокосовия орех". Заради грубия релеф е известен и като "Скалата на Полинезия".

На дивното кътче вирее редкият вид червени банани, а основен износ е кокосовият крем. Ниуе е в асоциация с Нова Зеландия, а държавен глава на островчето е кралица Елизабет Втора.

Информацията за "Транслимитид" в "Държавен вестник" е оскъдна. С решение от 22 февруари 2005 г. Софийски градски съд преименува фирмата на "Унитренд". Седалището е преместено от столичния кв. "Орландовци" в град Кюстендил.

През април същата година Кюстендилският окръжен съд заличава дружеството и оттам следите се губят.

Изключително странно е как въпросната фирма е натрупала задълженията си, при положение че не е действала. През ноември 2008 г. агенция БГНЕС съобщава, че задълженията на "Транслимитид" са 8.7 млн. лв. Излиза, че за по-малко от две години без реална дейност борчовете са скочили на рекордните 398 млн. лв.

Фирменото досие едва се побирало в микробус

Дружеството "Унитренд", което дължи над 398 млн. лв. данъци, е имало фиктивна дейност в Кюстендил не повече от два месеца и е било заличено от регистъра в тукашния окръжен съд, установи наша проверка.

Имало го е в предните позиции на длъжниците, окачени на входа на териториалното поделение на НАП, но вече е извадено и оттам.

"Знаем, че под това име са обединени 20 софийски дружества. Веднага след като се бяха пререгистрирали, назначихме данъчна проверка. Упорито ги издирвахме на официално обявения адрес - бул. "България" №1, стая 209.

Там не се явяваше представляващ дружеството, затова пускахме известието за ревизията в пощенската кутия. Изискахме и документацията им. Цяла седмица я караха с микробус от столицата. Ревизията бе извършена, има издаден акт", обясни данъчната шефка в Кюстендил Венка Василева.

След ревизията е била сезирана районната прокуратура. Поради това, че реалната дейност на дружеството е ставала в София, вероятно преписката и предварителното производство са били пренасочени по подсъдност в Софийска градска прокуратура.

Кюстендилските данъчни нямат спомен с какво се е занимавала "Унитренд". Според някои е била в енергийния бизнес, според други - имали посредническа дейност.

Цялата документация на заличеното от съда дружество сега се намирала в подземието на данъчната служба в Кюстендил. Оттам отказаха да ровят за подробности. За тях случаят е приключил.

"Едва ли са разчитали, че в Кюстендил ще избегнат финансовата проверка. Пререгистрирали са се тук, за да печелят време", произнесе се данъчната началничка в града Василева, която оглавява звеното повече от 10 години.

"Въобще не сме ги прихванали тия - толкова кратко са се подвизавали в града ни. Никой не ни е сигнализирал да ги проверяваме и разработваме", каза бопаджия от Кюстендил по повод "дейността" на "софийския сборен бизнестим".

Според него или става дума за куха фирма, или за протакане чрез пререгистрация, за да се прикрият данъчни задължения и далавери.

"Едва ли това дружество е приключило, то съществува някъде", гадаеше антимафиотът.

Фиктивен се оказва и адресът, на който се са регистрирали. Би трябвало да са имали представителство на втория етаж в бившия хотел "Пауталия" в центъра. Обектът години наред се държеше от ВИС-2 и стаите се отдаваха под наем.

"Не помня да сме сключвали договор с такива, не са имали шанс да наемат офис при нас", каза Емил Наков, изключителният представител на ВИС-2 за Югозапада в годините до 2005-а, когато беше застрелян Георги Илиев.

От две години "Пауталия" е изтърбушен отвсякъде и готвен за ремонт. Негов собственик сега е сподвижникът на Васил и Георги Илиеви Антон Боянов.

Поп Тотю виси с 28 млн. лв. а столичната улица "Антим I" № 30 има овехтяла сграда - толкова съсипана от годините, че е пред разпадане. Издирвахме къщата на небеизизвестния поп Тотю Петров.

Кой е той? Председател на вече недействащата Християнрадикална партия, учредена на 5 май 1990 г., зет на застреляния на Аруба Поли Пантев. И най-важното - един от най-големите длъжници на държавата (28,17 млн. лв.).

Седалището на партията сега е неугледно и запустяло. Стените са олющени и пожълтели, а стълбите - продупчени. Некролог и ръждясала пощенска кутия бяха единствените доказателства, че мястото е свързано с големия длъжник.

На вратата на втория етаж има некролог на бащата на Тотю - Иван Найденов-Байко.

Опитахме да се свържем със съседите на попа-партиец. На упоритите ни опити отвърнаха едва трима души. Двама твърдяха, че никога не са чували за въпросната личност. На въпроси за г-н Петров отговаряха: "Кой е този човек? Не го познавам, не съм го виждал и чувал..."

Само един от разпитаните потвърди, че познава семейството на Тотю Петров. С доза уплах в погледа ни отказа всякакво съдействие. "Не обичам да говоря за комшиите си. Не мога да ви кажа нищо повече."

Потърсените от нас хора бяха единодушни, че не са виждали и чували данъчни служители да издирват задлъжнелия.

Източник: в. Труд