България има нужда от фискален борд за гарантиране на макроикономическата стабилност, а бюджетът за следващата година трябва да се планира консервативно. Това заявиха икономистите от групата Macro Watch по време на дискусията, организирана от Институт "Отворено общество" - София.

Вече не е възможно България да влезе в Еврозоната по време на мандата на настоящото правителство. Ще имаме нужда от вътрешни котви на стабилност и затова поставяме на обсъждане темата за фискален борд. Това заяви Георги Стойчев, изпълнителен директор на "Отворено общество". Бюджетът за следващата година трябва да се изготвя на база на консервативни допускания, според Лъчезар Богданов от Industry Watch. В противен случай има риск да се повтори ситуацията от 2009 и 2010 и бюджетната нестабилност да продължи.

Много по-добре е да се заложат по-песимистични прогнози и те да бъдат надхвърлени, отколкото да се залагат оптимистични прогнози с риск те да не се сбъднат. Прогнозите в бюджетната процедура не винаги отговарят на реалните тенденции и изглеждат твърде оптимистични, посочи Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие (неговата презентация можете да видите тук). Това води до риск от скрит дефицит. Още веднъж Лъчезар Богданов оспори твърдението, че бюджетът е свит - бюджетът не е свит, а е най-големият бюджет в историята с голям и постоянно растящ дефицит.

България има нужда от фискален борд - т.е. правила, които гарантират бюджетна дисциплина и избягване на дефицити, смята Георги Ангелов, старши икономист на Институт "Отворено общество". Според него, ако имахме подобни правила, вече щяхме да сме приети в механизма ERMII (т.нар. чакалня за еврозоната) и да сме започнали стабилно възстановяване на икономиката, подобно на страни като Естония, която не допусна дефицитът да излезе от контрол.

В резултат на това инвестициите там се увеличават, а лихвите - падат. Българското възстановяване се бави, тъй като чуждите инвестиции намаляват - а те намаляват, защото има несигурност по отношение на бюджетния дефицит и постоянно идеи за вдигане на данъци. (Още от презентацията на Ангелов вижте тук.)

В резултат на кризата има преосмисляне на ролята на държавата в икономиката и изоставяне на провалили се парадигми като кейнсианството, каза Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. В този нов свят ще има нови правила за бюджетна дисциплина, особено за малки страни. Ако не спазваме правилата за бюджетна стабилност, ще има и наказания. Страни като Естония, които не се подведоха под стадния уклон към бюджетни дефицити, сега изглеждат много благоразумни и печелят от това. А България е в процедура по свръхдефицит и трябва още през 2011 година да го премахне, за да не бъде наказана. (Презентацията на Георги Ганев можете да видите тук.)

Няма добро планиране при структурните реформи, а се импровизира и действа на парче, заяви Георги Прохаски. Лъчезар Богданов допълни, че правителството се държи така, сякаш управлението е само и единствено харчене на пари вместо министрите да правят реформи и да повишават ефективността на услугите, което в много случаи не изисква пари.

Георги Ангелов напомни, че почти всички страни от ЕС са намалили облагането на труда, включително осигуровките, за да насърчат икономиката. Вдигането на осигуровките не е правилна политика, тъй като това ще увеличи бремето върху пазара на труда и ще затрудни възстановяването и растежа. Лъчезар Богданов илюстрира с графики твърдението, че по-високите данъчни и осигурителни ставки не могат да доведат до повече приходи. Никога в историята в бюджета не са събирани повече данъчни приходи, дори при 3-4 пъти по-високи ставки.

Macrо Watch е инициатива на Институт "Отворено общество" - София, която започна през 2007г. и чиято цел е периодично да анализира икономическата ситуация и рисковете пред страната.