Кехлибареният еликсир - бирата, винаги е бил предпочитан от българите. Ако е вярна тезата, че бирата е била питие на древните траки, които според историците са пиели „напитка от ръж" , то ние, българите, можем да се гордеем, че сме откриватели на бирата в Европа. Така или иначе, съвременният българин продължава да цени това питие, особено в летните жеги. Една добре изстудена бира освобождава от напрежението на деня.

Днес на българския пазар могат да се намерят почти всички световни марки пиво. Пивоварната ни индустрия е сред най-печелившите браншове на българската икономика. Приватизацията на българските бирени заводи започна около 1997 г. и завърши за няколко години. Последваха масирани инвестиции за модернизация на заводите, по-голямата част от чиято собственост се държи от големи играчи на световния пазар на бира като Хайнекен, Карлсберг, ИнБев.

За последните 10 години българските пивоварни заводи са инвестирали над 500 млн. лева в технологично оборудване, маркетинг, реклама, обучение на персонала. „Технологично българските заводи за бира са над средното европейско равнище", подчертават със задоволство от Съюза на пивоварите. Само за първото шестмесечие на 2010 г. инвестиции са за над 19 млн. лв. Те щяха да бъдат още по-големи, но поради световната икономическа криза пивоварните заводи ограничиха инвестиционните си програми, казва Владимир Иванов, председател на Управителния съвет на Съюза на пивоварите в България, и уточнява, че „Инвестициите в пивоварната промишленост ще продължат, като бих искал да изтъкна две основни причини за това.

На първо място е невероятната конкуренция на българския пивоварен пазар. След реконструкцията и модернизацията на пивоварните заводи, в момента те работят с капацитет от около 65 -70 процента. Това означава, че има сериозна предпоставка за наистина невероятната конкуренция на българския пивоварен пазар. Борбата между пивоварите е буквално за всяко магазинче и за всеки ресторант, за всеки продаден литър бира. Програмата минимум на пивоварните заводи е те да запазят пазарния си дял и ако могат, да вземат част от пазарния дял на други пивоварни заводи."

Друга причина за интензивните инвестиции е и отвореният български пазар, тъй като страната е член на ЕС, казва още Владимир Иванов и пояснява: „Българските пивовари не могат да изоставят инвестиционния си процес, тъй като ние сме в един свободен 500-милионен пазар, в който има огромни производители на бира. И в момента, в който те видят у нас някаква слабост, било то в презентацията на продукта, маркетинга, рекламата, производството или качеството на бирата, тук ще нахлуят нови много големи и много силни производители."

За първите 6 месеца на годината на българския пазар са продадени 2 млн. 404 хиляди хектолитра бира. Износът е значително по-малък - 29 хиляди хектолитра. Има спад в продажбите в сравнение с миналата година. През юни, един от основните месеци за реализацията на бира, той е с 10 процента. Това според пивоварите се дължи на дъждовното време, което е прибрало хората по домовете, вместо да ги задържи край прохладните зелени и водни площи с чаша ледена бира в ръка.

Този спад на продажбите не е по-голям благодарение на Световното първенство по футбол в ЮАР. Днес българските бирени заводи произвеждат 8 световни марки бира, а асортиментите на пиво са около 85. Най-масово продаваната бира в страната е в пластмасови бутилки, тъй като е по-евтина от бирата в алуминиеви опаковки или в стъклени бутилки. Владимир Иванов смята, че „Продажбите на бира са като лакмус за икономическото състояние на българина. Буквално най-малките сътресения в неговото икономическо положение и парите, които влизат в края на месеца в неговия джоб, оказват съществено влияние върху продажбите на бира."

Иванов прави аналогия с отминали времена в подкрепа на тезата си. През 1997 г., по време на скока на инфлацията в България, продажбите на бира в страната са спаднали с 50 процента. Иванов добавя: „Трябваха ни около 9 години, за да достигнем нивото отпреди това."

Източник: БНР