Поглед върху морския туризъм 2010
Миналата седмица в медийното пространство се появи информация, че областната управа в Бургас е внесла проект за това, как от догодина да могат да бъдат обособени така наречените частни плажове.
Най-голям интерес от подобна мярка ще имат, разбира се, затворените комплекси и големите хотели, които и в момента се опитват всячески да ограничат достъпа на хора, които не са гости на хотела, до плажната ивица. Това противоречи както на Конституцията - чл.18 (1), според който плажната ивица е изключително държавна собственост, така и на Закона за устройството на черноморското крайбрежие чл. 4 (1), според който гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и островите, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Аргументът на бургаската управа за въвеждането на промените е напълно несъстоятелен - защита на интересите на инвеститорите. Имайки предвид непрестанните случаи на съмнителни сделки с имоти, заменките по морето, широко ширещата се корупция по всички нива и множеството нередности при изпълнението на концесионните задължения, не е трудно да си представим порочните практики, които биха възникнали, в случай, че подобна мярка бъде одобрена. Не е ясно по какъв механизъм ще бъдат отдавани плажовете за частно ползване, до каква степен той е прозрачен и най-важното, предразполага ли към корупция. Имайки предвид гореизброените факти, най-вероятно отговорът на последният въпрос да е положителен.
Трябва да се спомене и привилегията на туроператорите, които работят предимно с големите туристически комплекси, които единствени плащат три пъти по-нисък ДДС от всички останали икономически агенти. Очевидно туристическият бранш у нас има доста силно лоби, което се грижи за неговото благоденствие. Това се потвърждава и от актуалната новина за предстоящата масивна рекламна кампания на България по няколко водещи европейски телевизионни канала.
Според заместник-министърът на икономиката Иво Маринов се очаква броят на чуждестранните туристи да се повиши с 4-5% вследствие на кампанията. В тази насока само ще припомня провалилата се подобна кампания за реклама на българските курорти на стойност 6 млн. лева от 2009 г., на която тогава в Държавната агенция по туризъм също възлагаше големи надежди за увеличение на броя български туристи, но то така и не се реализира.
Докато българският туризъм се ползва с подкрепата на държавата, той няма стимул да стане по-конкурентоспособен, предлагайки по-качествен продукт, защото винаги може да разчита на помощ, било то под формата на данъчни облекчения, било то под формата на реклама, финансирана от бюджета.
Чрез подобни жестове българските данъкоплатци реално субсидират туризма - те плащат за мярка, ползите от която са в интерес само на туристическия сектор. Този път по-голямата част от стойността, 7,5 млн. лева, е финансирана по европейската програма „Регионално развитие", но това не значи, че в бъдеще подобни кампании няма да се финансират отново от националния бюджет.
Независимо какъв е източникът на финансирането, неефективно изхарчените пари са пари, пръснати на вятъра, което ощетява данъкоплатците, и българските и европейските.
Набеденият за приоритетен сектор на туризма се ползва с привилегии, които не би следвало да съществуват и е крайно време държавата да преустанови това покровителство, защото само по този начин той ще има реални стимули да стане по-конкурентоспособен. И докато някои общини, най-вероятно също под натиска на лоби, яростно се борят за интересите на някои инвеститори, то остава въпросът дали някой в лицето на държавната власт има волята да защитава интересите на данъкоплатците.