Инвеститорите вероятно ще отдъхнат с облекчение, когато международните регулаторни органи стигнат до споразумение по отношение на капиталовите изисквания за банките през този уикенд, пише CNBC.

Предварителните информации предполагат, че капиталовите нива, които ще се изискват, ще бъдат доста по-ниски, отколкото всички се опасяват, а видовете активи, които ще могат да се използват, за да се покриват новите изисквания, ще бъдат повече в сравнение с предишни предложения.

Има и основателни причини вместо да заздрави финансовата система, Базел III да внесе дори още по-големи систематични рискове за световните финанси.

Проблемът е свойствен и вероятно неизбежен. Регулаторните органи искат да постигнат световна хармония по отношение на правилата за капитала на банките. Но с намаляването на разнообразието от регулаторни режими те неизбежно увеличават цената на регулаторните грешки.

Регулационните мерки се хомогенизират. След като на банките им се каже, че определени активи ще се считат за регулаторен капитал, ще притежават повече от тези активи, отколкото при други обстоятелства биха притежавали. Ако тези активи са по-несигурни отколкото регулаторните органи смятат, банките ще бъдат по-уязвими, а банковата система по-крехка, отколкото иначе би била и по-нехомогенна.

Както посочва икономическият автор Джефри Фридман предишните капиталови изисквания насърчаваха банките да притежават големи запаси от ценни книжа, обезпечени с ипотеки. Финансовата криза беше резултат от това, което се случи, когато спукването на имотния балон се сблъска с тази концентрация създадена от регулаторите.

"Правилата за капитала на банките по невнимание направиха банковата система по уязвима на грешките на регулаторите ," обяснява Фридман. "Така обаче става с всички регулационни изисквания."

Регулаторните органи в Базел със сигурност имат добри намерения и се опитват да наложат разумни правила. Проблемът е, че бъдещето не непредвидимо. Нещо повече, всяка съвкупност от правила, която има за цел да покрие нещо толкова сложно като световната банкова система, неизбежно ще доведе със себе си и неволно последствия. Дори и добре написаните правила не могат лесно да се адаптират към променящите се обстоятелства.

Пазарите могат да се справят с несигурността, защото не изискват хомогенност. Различните компании правят различни прогнози за това кои бизнеси ще са печеливши. Тези, които сгрешат, губят пари; тези, които се окажат прави, печелят. Постоянните или прекалено големи прогнозни грешки водят до фалит; докато постоянните или прекалено големи успешно прогнози водят до успех или поне до продължаване на дейността. Пазарният процес отделя печелившите и губещите без някой да трябва да решава кой е направил правилните прогнози.

Регулаторните органи нямат тази дисциплина. Една компания може да види ръста в стоковите си запаси или спада в печалбата и да промени посоката си на действие, но регулаторните пропуски, често са невидими докато нещата вече не са напреднали прекалено много. Провалът на предишните капиталови изисквания не доведоха до фалита на регулаторите. Всъщност при този кръг на преговорите в Базел ще има още повече държави в сравнение с предишния кръг. По време на финансовата криза и след това регулаторите се проваляха все повече. Оценките за това кои регулаторни изисквания са се провалили е по-скоро отворена за политически дебати, отколкото да са очевидни.

Правилата, които ще излязат от Базел неизбежно ще насърчат концентрацията на стратегии за управление на риска и притежанието на активи, които ще направят финансовите системи по-крехки. Колкото по-подробни са правилата, толкова по-голяма хомогенност, която ще създаде систематичен риск, ще има.

Всичко това не означава, че нямаме нужда от правила за капитала на банките. По редица причини, една от които е факта, че банките показаха, че могат да прехвърлят загубите върху данъкоплатците, имаме нужда от такива правила. Не трябва обаче да бъдем прекалено убедени в ефикасността на новите регулационни изисквания, без значение колко добре ни изглеждат сега.