За разлика от предишни години, понастоящем на американските потребители не им е до пазар. Безработицата възлиза на десет процента. Социалната мрежа е твърде излиняла и опасността да се изгуби работното място - твърде голяма. Кой - при това положение - купува нови дрехи или дори нов автомобил? Последиците от това потребителско въздържание са явни. Поради ширещата се несигурност настъпи срив в търсенето. Това доведе американската икономика до силно усещана рецесия.

Европа изплува....

Колкото и да е удивително, понастоящем настроенията в Европа се различават коренно от тази в САЩ. Кризата с еврото вече е забравена. Потребителите са в приповдигнато настроение. Прогнозите за конюнктурното развитие се коригират в положителна посока.

Как се обяснява това? За консуматорското поведение на потребителите пазарът на заетостта в еврозоната играе далеч по-важна роля отколкото борсовия пазар, констатира на страниците на „Файненшъл Таймс" икономистът на брюкселската ING-Bank Ванден Ут. Трудовите пазари в САЩ и еврозоната са коренно различни. Американците залагат на гъвкавост, а европейците на т.н. „автоматични стабилизатори." Става дума за защитата срещу уволнения и срещу обезценяване на труда- т.е. за договори, които вярно, спъват ефективността на икономиката, но които повишават сигурността на заетите в трудовия процес. Различните условия на пазарите на труда в САЩ и в еврозоната водят и до различни ефекти. Във фази на подем икономиката на САЩ бележи по-значим бум от европейската. Във времена на криза обаче е обратното - американската икономика тогава е по-силно уяязвима.

Сегашното развитие е учебникарски пример за това. Малко след избухването на кризата американските фирми незабавно предприеха масови съкращения. Индексът на безработицата бързо достигна десет процента. А онези, които запазиха работното си място, трябваше да се примирят със значителни съкращения на заплатите. За разлика от САЩ, в Европа автоматичните стабилизатори доказаха своята ефикасност. Приетите допълнителни мерки като временното въвеждане на съкратено работно време предотвратиха масови уволнения. Така нивото на безработица се запази сравнително стабилно, а в отделни страни като Германия, Австрия или Финландия безработицата вече спада.

Шведският пример

Образцов пример за европейския начин на действия при кризи е Швеция. Тамошното /при това консервативно правителство/ сключи през последните години извънредно споразумение със социалните партьнори за да подсигури благосъстоянието. Правителството лансира една, за шведските порядки, твърде радикална програма. Фирмите и синдикатите се споразумяха за умереност в тарифните преговори, както и за поддържане на максимално-възможната сигурност на работното място. В замяна на това правителството осигурява социална мрежа за сигурност в екстрени ситуации. И сметката излезе вярна. Тази година шведската икономика ще отбележи ръст от четири и половина процента. Безработицата пада. Държавните финанси също са в много добро състояние.

А как стоят нещата със Швейцария? Швейцарците се държаха „по шведски", може би в много по-голяма степен отколкото им се искаше. И действително се получи това, от което неолибералните кръгове толкова често се оплакват. Швейцария стана доста по-социална. Заплатите останаха стабилни. Срокът на мярката за съкратено работно време бе продължен. С други думи: в Швейцария също има дееспособни автоматични стабилизатори, които във времена на криза предотвратяват евентуален необуздан срив.

Източник: Дойче веле