България се нуждае от цялостно реформиране на образователната система, за да отговори на хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка, който спира чуждестранните инвеститори и подкопава усилията за подпомагане на изпитващата затруднения икономика, се казва в коментар на Ройтерс.

Най-бедният член на ЕС е също така с най-ниското ниво на производителност на труда и някои чуждестранни компании се тревожат от разходите, свързани с внасянето на работници, квалифицирани за съответната работа, които може да надхвърлят ползите от ниските данъци и разходи за работна ръка.

Дясноцентристкото правителство дойде на власт с обещание да направи образованието един от водещите си приоритети, но повече от година по-късно е направено много малко, ако не и нищо, и твърдо централно място в дебата е отредено на ограничаването на разходите. "Ако усилията на правителството не се съсредоточат върху образованието, информационните технологии и иновациите..., нямаме никакъв шанс да достигнем страните от Централна Европа в следващите 30 години", смята Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. София заделя около 4% от Брутния вътрешен продукт (БВП) за образование, около 18% под средното в ЕС.

Рецесията намали финансирането, най-драстично, за университетски изследвания, където субсидиите до момента са намалели със 70% спрямо 2009 г. Резултатите на българските студенти на теста PISA, са се влошили значително. България не само е далеч назад от по-развитите страни, но резултатите й са от най-ниските сред нейните съседи. Бизнесът се оплаква от качеството на образованието, предоставяно от училищата и университетите, отбелязвайки, че изучаваните предмети са остарели и завършилите не са подготвени за нуждите на работодателите. "Има хора, които учат автоматика и роботика..., които никога не са виждали какво представлява робот", казва Мария Темелкова от българския клон на компанията за набиране на персонал "Менпауър".

Трудно се намират също така служители с чужди езици, изисквани за аутсорсинг центровете, които напоследък се разпространиха. Преподаването е съсредоточено върху теорията, така че дори завършилите университет, които могат да четат на чужди езици, не могат да ги говорят перфектно, допълва Темелкова. България спешно се нуждае от чуждестранни инвестиции, за да възстанови изпадналата в рецесия икономика, която се сви с 5% през 2009 г.

Недобре образованата работна ръка е петият най-проблематичен фактор за правене на бизнес според Световния икономически форум, много по-високо място спрямо съседните Румъния и Сърбия, които са изправени пред много идентични икономически проблеми. Корупцията, достъпът до финансиране, голямата бюрокрация и липсата на инфраструктура са другите големи проблеми, отбелязва Ройтерс. "За да създаде квалифицирана работна ръка България трябва да подобри качеството на образователната си система, особено уменията на учениците, които завършват средно образование", казва Хари Патринос, водещ икономист по въпросите на образованието в Световната банка.

От падането на комунизма преди 20 години младите хора избягват да работят в производството и интересът е най-голям към специалности като бизнес администрация, икономика и обществени науки, които се възприемат като предпоставка за заемане на ръководни длъжности, а следователно и за просперитет.

Поради това страната изпитва недостиг точно от типа работници, от които се нуждае, за да се възползва от ниските разходи. През 2009 г. над 16 000 души завършиха университет по икономически специалности и бизнес администрация спрямо 6365 завършили технически науки. "В годините на комунизма беше ясно, че няма нищо лошо да работиш като стругар. (Сега) всички искат да са началници", обяснява Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции.

Конкуренцията между университетите, ключов стимулатор за по-добро качество, изчезна, защото висшите учебни заведения се стремят към по-големи държавни субсидии, изчислявани единствено въз основа на броя на студентите. Министърът на образованието Сергей Игнатов заяви, че остарялата университетска система се нуждае от радикално реформиране. Министерството на образованието планира да създаде рейтингова система, която ще служи като основа за предоставянето на средства. Проектът, иницииран от предишния кабинет, се очаква да бъде завършен през октомври.

Анализаторите смятат, че увеличаването на парите няма да помогне, ако те не се разпределят според качеството на предоставяното от университетите образование, за което са необходими стриктни механизми за оценка. "Намираме се на много важен кръстопът, когато трябва да решим от какво се нуждаем - образование или качествено образование", заявява проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски". "Страните, които успяха да постигнат просперитет са...без изключение страни, които определиха образованието като приоритет", допълни той.

Източник: БГНЕС