Коя е най-корумпиращата институция в едно общество? Простият отговор е правителството, защото то контролира и разпределя повече пари към повече хора и институции, от която и да е друга единица и има властта да принуждава, наказва или възнаграждава, като по този начин възпрепятства развитието на частния бизнес, пише в своя статия Ричард У. Ран*.

Сега, когато сме по средата на политическия сезон, постоянно биваме предупреждавани от про-правителствените медии относно опасностите, които крият даренията на бизнеса за политическите кандидати, били те директни или индиректни.

През последните седмици се появиха поне два големи нападки в New Yorker и New York magazine срещу бизнесмените Чарлз и Дейвид Кох и тяхната роля при подкрепата на кандидати, които се противопоставят на политиката на президента Обама и на демократите, а също така и поддръжката им за мозъчните тръстове на свободния пазар и граждански сдружения. В същото време в статиите се отбелязва, че братята са дали далеч повече пари за културни институции и мероприятия, отколкото за политическите каузи. Чрез фактологически грешки, преувеличения и инсинуации, братята Кох са обрисувани като голяма опасност за „прогресивните". Де да имаше малко повече истина в това.

Поради факта, че братята Кох вярват в свободното предприемачество, ниските данъци и по-малкото регулации, те биват обвинявани, че действат в своя полза, защото това би помогнало на техния бизнес. Да, вярно е, че ниските ставки върху труда и капитала биха засилили икономическия растеж и създаването на работни места и биха могли да направят Кох Индъстрис Инк. и повечето други бизнеси по-печеливши. Колко ужасно.

От друга страна, Джордж Сорос, който дава още повече пари на демократите и за ляво ориентирани каузи, се приема като милосърден герой. Г-н Сорос направи парите си от спекулации срещу успеха на правителствени политики (като заемаше къси валутни позиции); той се обзалагаше за икономически провал и поне в един от случаите е разполагал с вътрешна информация. Братята Кох, от друга страна, притежават компании, произвеждащи продукти, които са полезни на хората, като килими и носни кърпички. Те имат „таен" интерес от успеха на американската икономика. Г-н Сорос не може да каже същото.

Братята Кох търпят силни удари, защото са скептици по отношение на ефектите от глобалното затопляне. Някои от предложенията за „спирането" на глобалното затопляне наистина биха навредили на бизнеса им. Също така е вярно, че има повече учени, занимаващи се с околната среда, които твърдят, че глобалното затопляне е проблем, отколкото такива, които го отричат. Но ако изключите от извадката си онези учени, които са на държавна издръжка - заплата или субсидия по даден проект, а също така и сравнително малкото учени, които са в петролния бизнес или в някоя друга частна индустрия, ще получите много по-ниско отношение между тези, които вярват и тези, които отричат глобалното затопляне. Ако сте професор в държавен университет и пишете научно изследване, в което твърдите, че глобалното затопляне не представлява проблем, колко дълго мислите, че ще продължавате да получавате правителствено финансиране?

Телевизионната мрежа на MSNBC е сборище на много коментатори, които се изказват в полза на по-голямата роля на държавата и силно поддържат администрацията на Обама и демократите в Конгреса. General Electric (GE) притежава MSNBC, но е в процес на продажбата й на Comcast, кабелната компания. GE сключва едни от най-скъпите договори за отбрана и гражданско строителство в страната и дължи голяма част от продажбите и печалбите си на договори с правителството. Възможно ли тук да има конфликт на интереси?

Много се изписа за това, че повечето университети вече не се радват на значимо политическо разнообразие сред професорите си. Почти всички са на мнение, че са нужни повече държавни разходи. В същото време финансирането на университетите и дори на студентите от федералното правителство са нараснали като общ дял от висшето образование и особено - приходите от субсидии. Вижда ли някой конфликт на интереси?

Политическата класа и медиите омаловажават ръста на лобистите във Вашингтон. Защо е толкова трудно да се разбере, че когато правителството раздава повече пари и разпределя повече услуги, то кара повече хора да търсят тези придобивки? Защо повечето големи университети, включително държавни, дават работа на лобисти от Вашингтон? Водачите на синдикати лобираха за проверка на синдикалната принадлежност (т.нар. card check), което по същество е недемократичен начин за увеличаване броя на обвързаните в синдиката. Както всеки знае, синдикатите предприеха голяма кампания за събиране на средства с цел купуване на гласове за това непочтено предложение. После същите тези конгресмени, които са взели пари от синдикатите, ще гласуват „за" card check, твърдейки с безизразни лица, че конфликт на интереси на съществува.

Миналата седмица правителството съобщи за рекорден скок на броя американци, живеещи в бедност и принудени да разчитат на помощи от правителството. Повечето интелигентни хора разбират, че ниските данъчни ставки и по-малкото регулации способстват за по-ускорен икономически растеж и по-добре платени работни места - и по-малко бедност. Администрацията на Обама, въпреки твърденията, че се грижи за бедните, предприе редица политики, по-високи данъци и повече регулации, които гарантират огромен растеж на хората, зависими от правителството. Кой има силен интерес от повече зависими хора? Както гласи старата приказка, всеки политик, който обещава да обложи с данък Питър, за да даде на Пол, винаги ще има поддръжката на Пол.

*Автор: Ричард У. Ран, старши сътрудник в Института Катон, председател на Института за глобален икономически растеж, председател на Консултативния съвет на ИПИ.

Източник: Институт за пазарна икономика