Удоволствията на трапезата- или по-общо храненето, изглежда имат отбрано място в речника, ако не и в живота на българския премиер Бойко Борисов, пише на електронната си страница Le Monde . Този добре сложен мъж, бивш ръководител на пожарната, станал шеф на охранителна агенция, главен секретар на полицията и ръководител на правителството, има нещо, което може да се нарече отличен апетит.

„Гладен съм", лаконично отговори той на българската преса малко преди вечерята с Обама през пролетта в Прага- среща, следена с особено внимание от малката балканска страна.

След това г-н Борисов детайлно описа менюто, което явно не беше засегнато от диетата на американския президент. „Беше много вкусно. Имаше предястие и десерт, две основни- месо и риба", обясни той на журналистите, нетърпеливи да научат мнението на Вашингтон за промяната в управляващото мнозинство на България.

През ноември 2009 г. Бойко Борисов обвини опозицията, че прекарва времето си да яде в бюфета на Парламента кюфтета, известни както с размера, така и със смешната си цена. И тогава изглеждаше, че първият политически мъж на България говори от позициите на гастроном.

Но този мъж не се докосна до вечерята, предложена от турския президент Абдулла Гюл на 22 септември в Ню Йорк, разказва не без гордост софийския Труд. Клюката изтече в българските дипломатически среди в столицата, отеквайки и в пресата на Босфора.

„Къде отиде легендарният апетит на премиера Борисов?", се питаха наблюдателите.

Гала вечерята, организирана от Анкара в шикозния хотел Astoria Waldorf , в края на срещата на Общото събрание на ООН, събра балканските лидери (с изключение на Сърбия) и техните американски приятели. Около двеста души- президентите на Турция, Македония, Черна гора, Косово, Македония, Босна и Херцеговина, премиерите на Албания, България и Словения, външните министри на Румъния, Хърватия и Гърция, бяха там, а от американска страна- губернаторът на щата Ню Йорк, бизнесмени и високопоставени личности отвъд Атлантика.

„Дипломатически източник" (вероятно български) разказва за обстановката: „Всичко излъчваше богатство. Бароковият интериор на залата, засилен от позлата и червен сатен, помпозната и богата вечеря- всичко трябваше да подчертае финансовата и политическа сила на Турция. Една страна, която очевидно може да си позволи да харчи неограничено".„Беше три пъти по-шик от вечерята на германския канцлер Ангела Меркел", допълва източника.

Но българското унижение не свърши дотук. Турският президент, пристигнал със закъснение, беше посрещнат като герой: всички станаха прави и го аплодираха, последваха прегръдки... с македонския президент, с албанския премиер, съобщава Труд.

Това явно беше прекалено за Бойко Борисов, чиято страна поддържа исторически сложни връзки с Турция заради османското владичество на Балканите. Последния реши да не става да поздрави турския президент.

Продължението разказа самият той: „Минавайки между масите, Гюл видя, че съм останал седнал и сигурно разбра, че тази проява на сила не е добра идея по време на събрание, на което всички сме равни. Той дойде при мен и ми стисна ръката"

За да поправят дипломатическия си гаф, турските организатори на вечерятанаправиха всичко възможно да смекчат българския лидер, отново разказва Труд. Редът на речите бе катастрофално разменен, за да може речта на Борисов да е непосредствено след тази на губернатора на Ню Йорк, а излизайки той първо поздрави българския народ с празника, защото по ирония на историята на същият ден преди 102 г. България обявява Независимостта си от Османската империя, обясни за дългия и труден път, който чака страните кандидати за членство в Европейския съюз (алюзирайки с амбициите на Анкара) и накрая пожела лека вечер на всички, а на Гюл обясни, че имал по-важна работа и напусна без да докосне чинията си. Изводът: българската чест остана неопетнена и si върна на Гюл за тази вечеря под знамето на Турция.

Остава да научим дали тази дипломатическа епопея на България наистина се е състояла, или таблоидът Труд не е объркал желанията си- и тези на своите читатели, и истината. Както и да е България се вижда все повече като стълб на европейската политика, дори американската, на Балканите. София има обективни причини за това, но тотално й липсват подходящи средства като се има предвид и напълно изоставените й дипломатически и консулски (включително и в Ню Йорк) офиси.

Колкото до Турция, тя никога не пропуска да припомни на София, че Анкара винаги я е подкрепяла в евроатлантическата й ориенатция и сега очаква да й върнат жеста. Да не говорим за амбициите за лидерство на Турция на Балканите....

А редица висящи въпроси, като енергетиката, миграцията и визите, вероятно са оставени за днешната среща с Реджеп Ердоган в София . Впрочем турските гости са поканени на обяд от Бойко Борисов. За информация- Добър апетит на турски е afiyet olsun. А кюфтеto е еднакво и на двата езика....